Селото има древна история, за което свидетелстват археологическите разкопки от стара тракийска крепост. За пръв път селото е споменато въвв целокупния съкратен регистър на цялата Османска империя от 1530 г., под името „Село Мирчайъ“ (''Mirçayı k., Sofya kz.: 196'') от казата София (''Istanbul – BOA, TD 370, s.196'') и през 1576 г. в турския регистър на [[джелепкешани]]те. Богатството на планината Витоша е спомогнало за развиване на каменоделския, въглищарския и рударския занаяти. Независимо от развитото занаятчийство, населението не е нараствало и към 1928 г. е наброявало 496 жители. На югозапад от селото е изграден манастирът „Св. Троица“, основан през IV в. и възстановен през ХХ в. Той е постоянно действащ девически манастир, а в комплекса освен църквата и параклиса „Св. Иван Рилски“ има и жилищна сграда.
От двете страни на главната улица е изграден духовният център на селото – църквата „Св. Георги“.
