Манич-Гудило: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
м overlinking |
||
Ред 38:
Климатът в региона на езерото е умерено-континентален, характеризиращ се с големи годишни амплитуди, от -30 °C до +40 °C. Езерото замръзва през декември, а се размразява в края на февруари или първата половина на март. В отделни топли зими не замръзва.
В зависимост от климатичните изменения и многогодишните колебания на елементите на водния баланс нивото и размера на езерото постоянно се изменят. Благодарение на подхранването му с пресни води от басейните на [[Дон]] и [[Кубан]] през 1950 – 1960-те години в него се създава уникална високопродуктивна систима и са създадени условия за размножавенето на ценни видове риби. Общата минерализация на водата в този период съставлява 12 г/л и водата е почти сладка. По-късно с разрастването на земеделието в района, черпенето на огромно количество вода от езерото за напояване и изхвърлянето на отпадни води в него благоприятният режим на соленост се нарушава и през 1980-те години минерализацията на водата му се повишава до 30 – 35 г/л, което води до масовата гибел на всичви видове риби. В началото на 2000-те години продължава по-нататъшното засоляване на Манич-Гудило и то става изцяло солено езеро с минерализация в различните му части от 25 до 50 г/л. От 2007 г. започва снижаване на постъпващата сладка вода в него от басейните на Дон и
По самите брегове на езерото няма населени места, но в близост до него са разположени множество села: по северния бряг – Правобережни и Манич ([[Ростовска област]]), Урожайни, Маладьожни, Цветни и Уралан ([[Република Калмикия]]); по южния бряг – Манички, Шовгар Толга Лиманни и Дунд Джалг (Република Калмикия).
| |||