Мари (вилает): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
м overlinking |
||
Ред 14:
| управител-име = Бяшим Анагурбанов
}}
'''Марий''' ({{lang|tk|Mary welaýaty, Мары велаяты}}) е един от 5-те [[вилает]]а (''провинция'') в [[Туркменистан]]. Площ 87 150 km² (4-то място по големина в Туркменистан, 17,74% от нейната площ). Население на 1 януари 2005 г. 1 480 400 души (1-во място по население в
== Историческа справка ==
Най-старият град във вилаета е [[Мари]] основан през 1884 г. под името Мерв (от 1937 г. Мари). По време на съветската власт за градове са признати още 3 селища: 1931 г. [[Байрамали]], 1939 г. [[Йольотан]] и 1967 г. Кушка (сега [[Серхетабад]]). Останалите 4 града във вилаета са утвърдени за такива след признаване на независимостта на [[Туркменистан]] през 1991 г. Бившата Марейска област е образувана на 21 ноември 1939 г., а на 10 януари 1963 г. е закрита и районите ѝ са прехвърлени на централно републиканско подчинение. На 14 декември 1970 г. Марийска област е възстановена, а на 14 декември 1992 г. е преименувана на Марийски вилает с административен център град
== Географска характеристика ==
Ред 28:
Най-голямата река във вилаета е [[Мургаб]], водеща началото си от планините на [[Афганистан]] и губеща се в пясъците на [[Каракум]] северно от град [[Мари]]. Нейни основни притоци са [[Кашан (река)|Кашан]] и [[Кушка (река)|Кушка]] (леви), също извиращи от [[Афганистан]]. На река [[Мургаб]] са изградени три големи водохранилища (Ташкепринско, Саръязинско и Колхозбентско), служещи за регулиране на оттока ѝ. От изток на запад територията на вилаета се пресича от най-големия в света напоителен канал [[Каракумски канал|Каракумския]] (във вилаета се намира неговата средна част)<ref name="bse"/>.
Преобладават пясъчно-пустинните и сиви почви с участъци от незакрепени пясъци. В оазисите са развити алувиално-ливадни, на места засолени почви. По речните тераси и в делтата на [[Мургаб]] са разпространени такировидни почви, по подножията на възвишенията [[Бадхиз]] и [[Карабил]] – светлосиви почви, а в сухата долина [[Унгуз]] и по дъната на котловините – солончаци. Най-характерната растителност във вилаета е пустинната – дървета (бял и черен саксаул), храсти и полухрасти (пясъчна акация, астрагал, кандим и др.), житни треви, ефемери и ефемероиди (илак, луковична метличина и др.). По такирите се срещат синьозелени водорасли и лишеи, а във възвишенията
== Население ==
|