Мари (вилает): Разлика между версии

'''Марий''' ({{lang|tk|Mary welaýaty, Мары велаяты}}) е един от 5-те [[вилает]]а (''провинция'') в [[Туркменистан]]. Площ 87 150 km² (4-то място по големина в Туркменистан, 17,74% от нейната площ). Население на 1 януари 2005 г. 1 480 400 души (1-во място по население в [[Туркменистан]], 22,6% от нейното население). Административен център град [[Мари]]. Разстояние от [[Ашхабад]] до Мари 374 km<ref>[https://rosreestr.ru/upload/Doc/19-upr/Бюллетень%20СНГ.zip «Межгосударственный совет по геодезии, картографии, кадастру, и дистанционному зондированию земли государств – участников СНГ». Изменения географических названий Туркменистана]</ref>.

Най-старият град във вилаета е [[Мари]] основан през 1884 г. под името Мерв (от 1937 г. Мари). По време на съветската власт за градове са признати още 3 селища: 1931 г. [[Байрамали]], 1939 г. [[Йольотан]] и 1967 г. Кушка (сега [[Серхетабад]]). Останалите 4 града във вилаета са утвърдени за такива след признаване на независимостта на [[Туркменистан]] през 1991 г. Бившата Марейска област е образувана на 21 ноември 1939 г., а на 10 януари 1963 г. е закрита и районите ѝ са прехвърлени на централно републиканско подчинение. На 14 декември 1970 г. Марийска област е възстановена, а на 14 декември 1992 г. е преименувана на Марийски вилает с административен център град [[Мари]].

Преобладават пясъчно-пустинните и сиви почви с участъци от незакрепени пясъци. В оазисите са развити алувиално-ливадни, на места засолени почви. По речните тераси и в делтата на [[Мургаб]] са разпространени такировидни почви, по подножията на възвишенията [[Бадхиз]] и [[Карабил]] – светлосиви почви, а в сухата долина [[Унгуз]] и по дъната на котловините – солончаци. Най-характерната растителност във вилаета е пустинната – дървета (бял и черен саксаул), храсти и полухрасти (пясъчна акация, астрагал, кандим и др.), житни треви, ефемери и ефемероиди (илак, луковична метличина и др.). По такирите се срещат синьозелени водорасли и лишеи, а във възвишенията [[Бадхиз]] и [[Карабил]] – тревисто-осикова растителност. По долината на Мургаб има малки галерийни гори (топола, ива, тръстика и др.). Животинският свят е представен от антилопи джейран и сайга, вълк, пустинна лисица, чакал, гепард (по долината на Мургаб), архар, кулан, бодливец, леопард (последните четири в Бадхизкия резерват). Има множество видове гризачи (лалугер, пустинна мишка, пясъчник), птици – саксаулна сойка, пустинарка и др., влечуги (змии, гущери, костенурки), паякообразни (фаланга, каракурт)<ref name="bse"/>.