Михаил (Дукля): Разлика между версии

'''Михаил'''<ref>Матанов, Хр. ''Средновековните Балкани. Исторически очерци'', С., Парадигма. 2005, с.125 – 127.</ref><ref>Божилов, Ив. ''Под византийска власт. Българските въстания и заговори срещу Византия'' – Виж: История на Средновековна България VII-XIV в., Т. I, С., Анубис. 1999, с.403 – 404.</ref><ref>Оболенски, Д. ''Византийската общност. Източна Европа 500 – 1453'', С., У.И. Св. Климент Охридски. 2001, с.293.</ref><ref>''Документи и материали за историята на българския народ'', С., Издателство на БАН. 1969, с. 39 – 41.</ref><ref>Иречек, К. ''История на българите'', С., Наука и изкуство, 1978, с.242 – 243.</ref><ref>Острогорски, Г. ''История на византийската държава'', С., Прозорец, 1996, с.447 – 448.</ref><ref>Stephenson, P., ''Balkan borderlands (1018 – 1204)'' – Виж: The Cambridge History of the Byzantine empire c. 500 – 1492, Cambridge, Canbridge university press. 2008, pp. 670, 676.</ref> или '''Михаило Воиславлевич'''<ref>{{cite book | last = Fleming | first = Thomas | year = 2002 | title = Montenegro: The Divided Land | publisher = Chronicles Press | pages = 30 | isbn = 9780961936495 | lang = en }}</ref> ({{lang|sr|Михаило Војислављевић}}) е сръбски средновековен владетел, [[княз]] ([[1052]] – [[1077]] г.) и крал ([[1077]] – [[1081]] г.) на [[Дукля]] от династията [[Воиславлевичи]]. Син е на [[Стефан Воислав]]. Титлата, дадена му от папата, има значението на ''крал на славяните'', но фактът на коронясване е подложен от някои изследователи на съмнение.<ref>Jan Leśny: Studia nad początkami serbskiej monarchii Nemaniczów: (połowa XI – koniec XII wieku). Wrocław: Ossolineum-Wydawnictwo PAN, 1989. ISBN 83-04-03136-1, 54 – 55.</ref>