Музикална семиология: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-макар, че +макар че )
м overlinking
Ред 3:
Самият [[Ролан Барт]], който е семиотик и опитен пианист аматьор пише върху музиката в Образ-Музика-Текст, Отговорностите на формата и Айфеловата кула, макар че не смята музиката за семиотична система.
 
„Има силни аргументи, че музиката дава обитание семиотична реалност, която от едновременно отногенетични и филогенетични нива е приоритетно развита върху вербалния език.“ (Мидълтън ''Middleton'' [[1990]], стр.172) виж Натиз ''Nattiez'' ([[1976]], [[1987]], [[1989]]), Стефани ''Stefani'' ([[1973]], [[1986]]), Барони ''Baroni'' ([[1983]]), и Семиотика ''Semiotica'' (66: 1 – 3 ([[1987]])).
 
Пишещи върху музикалната семиология включват Кофи Агаву (върху топическата теория, шенкериански анализ), Робърт Хейтън (върху топики, жестове), Реймънд Монел (топики, музикално значение), Жан-Жак Натизе (върху интроспективния таксономичен анализ и етномузикалните приложения), Антъни Нюкамб (върху наративността), Ейро Тарасти (като цяло смятан за основател на музикалната семиотика)