Никита Хрушчов: Разлика между версии

След смъртта на [[Йосиф Сталин]] Никита Хрушчов е избран за [[Генерален секретар на ЦК на КПСС|Първи секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз]] от [[1953]] до [[1964]] и [[Председател на Съвета на министрите на СССР]] от [[1958]] до [[1964]]. През [[1959]] г. получава [[Ленинска награда за мир]].

Когато германците нахлуват в [[Съветския съюз]], през юни [[1941]] г., Хрушчов е бил все още на поста си в [[Киев]]. [[Сталин]] го назначава на поста политически комисар и Хрушчов служи на няколко фронта като посредник между местните военни командири и политическите управници в [[Москва]]. [[Сталин]] използва Хрушчов да държи командирите изкъсо, за да не се опитват да му повлияят. Тъй като германците са напреднали доста в територията на [[СССР]], [[Хрушчов]] работи с военните непрекъснато в опит да защитят и да спасят Москва. По време на битките изпадат в затруднение поради искането на Сталин, че града при никакви обстоятелства не трябва да бъде изоставян и окупиран. [[Червената армия]] скоро е обградена от германците. Тогава германците пленяват 655 000 руски военнопленници. Според руснаците тези цифри са били 677 085, от които 150 541 мъже са избягали от плен. През [[1942]] г. Хрушчов е бил на Югозападния фронт, той и [[Тимошенко]] предложили масивна контраофанзива в [[Харков]]. Сталин одобрява само част от плана, но 640 хиляди войници от [[Червената армия]] се включат в офанзивата. Германците обаче решили, че руснаците могат да атакуват в Харков, и поставят клопка. В началото, на 12 май 1942 г., съветската [[офанзива]] се оказва успешна, но в рамките на пет дни германците навлизат дълбоко в съветските територии и Червената армия е в опасност да бъде обградена. Сталин отказва да спре офанзивата и всички дивизии на Червената армия скоро са обкръжени от германците. СССР губи около 267 000 войници, включително над 200 хиляди военнопленници.