Разлика между версии на „Охридско езеро“

12 байта изтрити ,  преди 7 месеца
м
overlinking
м (Бот: Поправка на уикисинтаксис)
м (overlinking)
 
[[Файл:Ohrid_Basin_map.png|ляво|мини|200п|Карта на Охридското езеро с основните му хидроложки и геоложки характеристики.]]
 
Охридското езеро е разположено в планинска област на границата между [[Северна Македония]] и [[Албания]]. Заема площ от 353,9 – 362,6 км². Част от езерото – 105 км² е включена в територията на Албания, а останалите 248 км² се намират в [[Северна Македония]]. Надморската височина на Охридското езеро е 693,17 м. Водосборният му басейн до 1962 г. обхваща 1042 км², а след като притокът на река [[Черни Дрин]] (Црън Дрим) река [[Сатеска]] изкуствено е насочен към езерото, площта на водосборния му басейн е увеличена на 1487 км².
 
Максималната дължина на езерото е 30 километра, а широчината му – 14,5 км. Крайбрежната му линия е дълга 88 км. Най-голямата му дълбочина е измерена срещу село [[Пещани (Община Охрид)|Пещани]] – 287,4 м, а средната му дълбочина е 163,71 м.
 
== Хидрологични характеристики ==
Охридското езеро се подхранва предимно с изворна вода от подземни и надземни източници. Най-голямата част от надземните извори се намират на южния бряг на езерото, при манастира [[Свети Наум (манастир)|„Свети Наум“]]. Тези извори, често приемани и за извори на река [[Черни Дрин]], осигуряват около 8,5 m³/s или 25 % от общите постъпления на вода в езерото. В езерото се вливат 40 реки и потоци (23 на албанска и 17 на македонска територия). Като се изключат реките [[Сатеска]], [[Коселска]] и [[Чорава]], по-голямата част от реките, вливащи се в езерото, пресъхват през част от годината. Единственият начин за изтичане на водите на езерото на повърхността е река [[Черни Дрин]].
 
Макар че Охридското езеро няма пряка връзка на повърхността с Преспанското, по-голямата надморска височина на последното (853 m) и варовиковият състав на разделящата ги планина Галичица още през XIX век дават основание на предположението, че водите на Преспанското езеро се оттичат по подземен път в Охридското. Днес е установено, че близо 46 % от водите на Охридското езеро идват от Преспанското.
След пъстървовите, най-голям дял в улова на риба в езерото има плашицата (Alburnus albidus alborella Fillipi), която е от рода на уклейките (Alburnus).
 
Европейската змиорка (Anquilla anquilla) или ягулата, както я наричат охридчани, също е традиционен улов за рибарите в езерото. Тя не е ендемичен вид за Охридското езеро. След размножаването си в [[Саргасово море]] тя се придвижва до [[Адриатическо море|Адриатическо]] и по река [[Черни Дрин]] достига езерото. През 60-те години на ХХ век обаче, с изграждането на хидроцентрала на [[Черни Дрин]] естественият път на змиорката е прекъснат. Днес присъствието ѝ в Охридското езеро зависи изцяло от човека. Всяка година закупени от чужбина млади ягули се пускат в езерото, а средствата се заплащат от „[[Електрани на Македония]]“, което е собственик на [[ВЕЦ „Шпиле“]].
 
== Екологична стабилност на езерото ==