Декларация за правата на жената и гражданката: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без интервал; козметични промени |
мРедакция без резюме |
||
Ред 5:
Първите официални документи, касаещи правата на човека, са се появили в края на 18 век. Първа е [[Декларацията за независимост на САЩ]] ([[1776]]). Последвана е от „Декларация за правата на гражданите на [[Масачузетс]]“ – първата декларация, в която официално още в заглавието е спомената думата ‘права’. Тя е съставена през [[1780]] г. и влиза като неразделна част от конституцията на щата, приета през лятото същата година. Десетина години по-късно френският [[Конвент]] приема „Декларацията за правата на човека и гражданина“ (1789 г.), въпреки че бил било по-точно последният да бъде преведен като „Декларация за правата на мъжа и гражданина“. В тези документи, лежащи в основата на съвременната концепция за правата ан човека, е отсъствало признанието за гражданските права на жените, отсъствала е идеята за равенство на половете. През 18 век в епохата на [[Просвещение]]то и [[Велика френска революция|Великата френска революция]] за пръв път жените официално са издигнали глас в защита на своите политически и граждански права. Предизвикателството било хвърлено от „прамайката на феминизма“ Олимпия дьо Гуж, която през 1791 г. формулира, публикува и популяризира първият на практика фемиениски манифест „Декларация на правата на жената и гражданката“.
Тя е феминизирана версия на"[[Декларация за правата на човека и гражданина|Декларацията за правата на човека и гражданина]], приета на [[26 август]] [[1789]] г. от Националното събрание на [[Франция]]. Носители на новоприетите права се предвиждало да бъдат единствено мъжете, защото по него време само силният пол бил икономически активната част от обществото, но не и жените. Те продължили да бъдат лишени от право на глас, на достъп до обществени длъжности, [[Право на собственост|на собственост]], на полагане на доброволен труд и от други права, а право на гласуване получават едва през [[1946]] година.
Голямото историческо значение на „Декларацията за правата на жената и гражданката“ се състои в това, че тя е първата универсална декларация за човешките права, пред която мъжете и жените са равнопоставени. Именно поради това, макар и създаден само от жени и отречено от другата половина на човечеството, този документ е оставил много важна следа в историята като най-ранен предшественик на съвременното схващане за [[права на човека|правата на човека]].
| |||