Едмънд Бърк: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-един единствен +един-единствен)
Ред 69:
 
=== Право на собственост и свободен пазар ===
Изхождайки от хипотезата, че неравенствата са справедливи, Бърк стига до основополагащото място на [[право на собственост|правото зана собственост]]. То стои в основата на всяко общество. Посегателството над него е нападение срещу самото общество, срещу морала и [[ценности]]те. Правото на собственост се представя като естествено продължение на предоставеното от Бога право на свобода, което е достъпно за всеки човек. Различията в собствеността са също така плод на дадените от Бога качества и талант. Тъй като основно задължение на всяко общество е чрез своите норми да осигури нормално поле за изява на свободата, очевидно задача от първостепенна важност за всяка държава е да гарантира частната собственост от всякакви посегателства. Нещо повече – [[Егалитаризъм|егалитаризмът]] е нещо вредно и неправилно и той в никакъв случай не трябва да придобива ранга на [[държавна политика]]:<ref>Бърк, Едмънд. цит. съч., стр. 70.</ref>{{цитат|''Това, което всеки един човек може сам да направи, без да пречи на останалите, е негово лично право; и той има право на една справедлива част от всичко, което обществото (съчетавайки умение и сила) би могло да направи в негова полза. В това сдружение всички хора имат равни права, но не върху едни и същи неща. Този, който в едно сдружение има само 5 [[Английски шилинг|шилинга]], има същото право върху тях, каквото е правото на притежаващия 500 [[британска лира|лири]] върху съответно по-големия му дял; но те нямат право на равни [[дивидент]]и от произведеното чрез общия им [[капитал]].''|}}
 
Държавата е длъжна да осигури на всеки един индивид [[мир]], ред, закони. Но тя не трябва да се стреми да изземва личната свобода и да се занимава с преразпределение на [[Благо|благата]]. Един подобен опит би бил противоестествен и насочен срещу човешката природа. Държавата не трябва да се стреми да управлява [[икономика]]та, а само да осигури среда за свободното ѝ развитие. [[Свободен пазар|Свободният пазар]] е най-справедливата форма за разпределение на благата. Разбира се, когато Бърк пише произведенията си, все още не съществува феномен като централизирана [[планова икономика]]. Но фундаментът за нея в лицето на увереността, че човешкият разум е способен да даде най-ефективното решение на всички проблеми, вече е налице. Ето защо консерваторите не се колебаят да защитят [[Пазарна икономика|пазарната икономика]], когато нейното съществуване е поставено под въпрос от [[Ултранационалистическата|ултрарационалистичния]] утопичен проект.