Разлика между версии на „Пауталия“

4 байта изтрити ,  преди 1 година
м
overlinking
м (overlinking)
Градоустройството на Пауталия е организирано по образеца на гръцките и малоазийски градове. Планировката и застройката е на принципите на т.нар. правоъгълна (ортогонална) система, гръбнакът на която са главните улици с посоки изток-запад и север-юг. Градският площад (агора) е изнесен от геометричния център на кръстовището. Богатият и благоустроен през II в. град бил защитен с крепостна стена. Освен оригиналния градеж са разграничени още 3 строителни периода: след готските нашествия (270), в резултат на засилената строителна дейност на императорите [[Валентиниан I]] (364-375) и [[Валент (Римска империя)|Валент]] (375-378), и през ранновизантийската епоха. В късната античност Пауталия е имала втора крепост, на издигащия се от юг хълм. Изграждането на късноантичната крепостна стена на Хисарлъка се отнася към втората половина на IV в. с ремонти и преустройства след хунските нашествия (V в., VI в.) през ранновизантийската епоха и по време на император [[Юстиниан I]] (527-565). Крепостта е използвана и през [[Средновековие]]то, и вероятно по време на османското владичество, когато е съборена.
 
По отношение на своята архитектура Пауталия е благоустроен и добре уреден град. Освен документираните археологически останки от обществени сгради (части от архитектурни комплекси, базилики, бани) интересни данни дават изображенията върху пауталийски монети. Показани са: храмове на [[Асклепий]], [[Сабазий]], [[Зевс]], [[Хера]], [[Аполон]], [[Хермес]], [[Деметра]], [[Херакъл]] и др. Изображения върху монети показват, че градът бил украсен с копия от прочути статуи на произведения от [[Праксител]] ([[Хермес с детето Дионис]] и Сатир), на Навкид (Хермес Дискобол), статуи на [[Херакъл]], [[Афродита]] и др. Между забележителностите е и конната статуя на [[Луций Вер]], изобразена също върху монети.
 
В рамките на античния град са разкрити седем [[Църква (сграда)|църкви]]. Зад Читалище „Братство“ е проучена сграда от V-VI век с добре запазена подова [[мозайка]] с площ над 40 квадратни метра, за която се смята, че е служила за епископска [[катедрала]]. Под днешния Обреден дом са открити две църкви, строени последователно една върху друга - сграда с дължина 30 метра от IV век и заменила я в края на V или началото на VI век нова голяма църква с дължина 48 метра, южно от която се намира внушителен комплекс, смятан за епископска резиденция. Северно от крепостната стена на града са открити две други църкви, строени една върху друга от края на IV и началото на V век. В местността „Хисарлъка“ е известна църква от края на IV век, строена върху по-стар езически храм. Църкви са проучени и при югозападния [[некропол]] на античния град и северно от градския [[форум]].<ref name="димитров">{{cite book | last = Димитров | first = Димитър | year = 2013 | title = Християнските храмове по българските земи I-IX век | publisher = Фондация „Покров Богородичен“ | location = София | isbn = 978-954-2972-17-4 | pages = 141-143}}</ref>