Детекторен радиоприемник: Разлика между версии

След пропускане на положителните полувълни на високочестотния радиосигнал от диода, през слушалките ще премине нискочестотния демодулиран сигнал, а поради високото съпротивление на слушалките за високочестотните колебания, електрическата верига към земя за тях ще бъде кондензатора С2, т.е. кондензатора има филтърна функция за изходния сигнал. В някои схеми също се ползва и последователен дросел за потискане на високите честоти след диода. Това също ограничава възможността кабелът на слушалките да работи като антена. За по-високите честоти може да е нужен коаксиален кабел към слушалките вместо обикновен.

[[Файл:High_impedance_headset.jpg|alt=|мини|265x265пкс|Високоомни магнитни слушалки използвани в повечето детекторни радиоприемници.]]

 

При днешните изисквания за максимално допустима мощност на предавателите, енергията на радиовълните в града бързо затихва често поради различни явления: [[Фадинг (електромагнитни вълни)|фадинг]], поглъщане, отражение и е по-удобно сигналът от детекторния приемник да се подаде към нискочестотен аудио усилвател с висок импеданс като така могат се приемат и най-слабите радиостанции.<ref>[http://eea.government.bg/eea/bg/publicat/yearbook/noise/2000/noise/prom.htm Допустими норми на ЕМИ]</ref><ref>''[http://rte.my.contact.bg/statia158_spisak.htm Конструктор „Радиоелектроника 1300“ детекторни радиоприемници Нискочестотни усилватели]''</ref> Много от детекторните радиоприемници които ползват собствено захранване обикновено имат поне един транзистор, който да усили звуковия сигнал към слушалките. С усилвател може да се направи и предварителна настройка или проверка за изправността на детекторния радиоприемник.