Присъединяване на България към НАТО: Разлика между версии

След по-малко от месец – на [[13 юли]] [[1990]] г., с Декларация на Министерството на външните работи Република [[България]] приема поканата за установяване на редовни дипломатически връзки с [[НАТО]], отправена в Лондонската декларация на държавните и правителствени ръководители на Алианса от [[6 юли]] [[1990]] г.

На [[14 февруари]] [[1994]] г. българският президент Желю Желев подписва Рамковия документ, с който България се присъединява към програмата „[[Партньорство за мир]]“. 2 седмици по-късно ([[28 ноември]] [[1994]] г.) заместник-министърът на външните работи [[Тодор Чуров]] участва в заседание на Съвета на НАТО с България, на което обявява, че България приема първата '''Индивидуална програма за партньорство между България и НАТО'''<ref>Българско издание на списание NATO Review, пролетен брой от 2004 г.</ref>.

На [[2 февруари]] [[1996]] г. България пристъпва към засилен индивидуален диалог с НАТО. На [[10 април]] [[1996]] г. България представя в НАТО Документ за обсъждане (Discussion Paper) в рамките на Засиления диалог на НАТО със заинтересовани страни партньори по въпроси на членството. През периода май 1996 г. – април 1997 г. са осъществени 5 кръга от индивидуални разговори между България и НАТО в рамките на Засиления диалог по въпроси на членството.