Психоанализа: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м неправилно членуване - предлог и пълен член |
м overlinking |
||
Ред 1:
{{Психоанализа}}
'''Психоанализата''' е психологична теория, анализ и терапия, развита от австрийския медик и невролог [[Зигмунд Фройд]] и продължена от други ([[Лакан]] и т.н.). Психоанализата е и термин от [[психология]]та и [[психотерапия]]та. Тя представлява един от методите на
Психоанализата има три основни приложения според Мур ([[1968]]):
Ред 138:
''Виж основна статия [[Аз-теория]].''
[[Хайнц Кохут]] възприема понятието „self“ (себе си), въведено през 1950 г. от Хартман, за да отбележи разликата с его, и създава теория на психичния апарат, в която „self“ (собственото аз) става особена, позволяваща да се отчетат нарцистичните пристъпи инстанция<ref>Рудинеску Ел., Плон М.: Речник на психоанализата, изд. Лик, 2000, стр. 3</ref>. [[Аз-теория]]та набляга на развитието на стабилно и интегрирано усещане за себе си чрез емпатични контакти с други хора, основно значими други смятани за „самообекти“. Аз-теорията е предложена официално от
=== Психоанализа на Лакан ===
Ред 208:
Поради голямото многообразие на психоаналитични теории, различните течения в психоанализата често се критикуват едно друго. Една от последиците е, че някои критици предлагат критицизъм на специфични идеи присъстващи по-скоро само в една или няколко теории, отколкото в цялата психоанализа, докато не се отрекат другите ѝ положения. Защитниците на психоанализата твърдят, че много критици (като [[феминизъм|феминистките]] критици на Фройд) се опитват да предложат критика на психоанализата, която всъщност е критика на специфични идеи, налични в дадени течения на психоанализата. Психоаналитичният изследовател [[Дрю Уестън]] казва: „Критиците типично се фокусират върху версия на психоаналитичната теория (приблизително около 1920 г.), която малко съвременни теоретици смятат за значима... При това, обаче, те са си поставили условията в публичен дебат и водят много аналитици, по погрешка, надолу към незащитима пътека в опит да се защити 75 – 100 годишна версия на теория и терапия, която се мени съществено, откакто Фройд е налял нейните основи в началото на столетието.“ [http://www.psychomedia.it/rapaport-klein/westen99.htm The scientific status of unconscious processes], Drew Westen. По-нататъшно обсъждане във връзка с цената е това, че при обстоятелства където цената на лечението е по-ниска, то това е защото аналитикът е спонсориран от правителството и поради това лечението се явява равно по цената на други форми на по-ефективно лечение.<ref>Wilkinson G., Psychoanalysis and analytic psychotherapy in the [[NHS]]—a problem for medical ethics, J Med Ethics, 1986, 12 юни 2, 84 – 94</ref>
Психоанализата на Фройд е критикувана от неговата жена Марта. [[Рене Лафорг]] съобщава Марта Фройд да казва: „Трябва да призная, че и да не осъзнавам колко на сериозно моя съпруг взима лечението (на пациенти – бел. ред.), мисля че психоанализата е форма на порнография.“ За Марта е имало нещо вулгарно в психоанализата и тя се разграничава от нея. Според [[Мари Бонапарт]], Марта е била разстроена от работата на мъжа си и неговия метод на лечение на сексуалността.<ref>Behling Katja, Martha Freud, Polity Press, 2005, 164 – 165, isbn:978-0745633381</ref>
=== Научна критика ===
| |||