Първа българска държава: Разлика между версии

През 632 година [[Кубрат|хан Кубрат]] успява да обедини прабългарските племена, намиращи се под властта на [[Западнотюркски хаганат|Западнотюркския каганат]], в собствена държава, наречена от византийските историци [[Велика България|Стара Велика България]]<ref>[[Теофан Изповедник]], „''Хронография''“</ref><ref>[[Патриарх Никифор]], ''Opuscula historica''</ref> (''Η παλαιά μεγάλη Βουλγαρία''). Сведения за тази държава черпим предимно от хрониките на византийския [[Никифор (патриарх)|патриарх Никифор]] и [[Теофан Изповедник]] от IX век, преводите на хрониста [[Йоан Никиуски]], съдържащи подробности за политическите отношения между Империята и Кубратова България, описът на българските племена в [[Армения|арменската]] географска книга „[[Ашхарацуйц]]“ от VII век, запазената кореспонденция на [[хазари|хазарския]] [[каган]] [[Йосиф (хазар)|Йосифа]] (Йосиф) непосредствено след превземането на Велика България, както и в по-малка степен от [[Именник на българските канове|Именника на българските ханове]]. За отношенията между Кубратова България и Византия говорят златните византийски и [[Персия|персийски]] предмети, открити в съкровището от [[Малая Перешчепина]], датирано от VII-VIII век. В него са намерени златни пръстени с монограмите: „''Кубрату''“ и „''Кубрату патрику''“. Това се свързва с титлата [[Патриций]], с която Кубрат бива удостоен от [[император]]а в знак на признателност за оказваната военна помощ от страна на българите. Чрез изучаване на оскъдните записки на арменски и византийски летописци са установени приблизително границите на тази държава: долното поречие на [[Дунав]]а на запад, [[Черно море|Черно]] и [[Азовско море]] на юг, река [[Кубан (река)|Кубан]] на изток и река [[Дон (река)|Дон]] на север. Скоро след образуването си [[Велика България]] води войни с [[хазари]]те, които завършват в началото на 70^-те години на VII век. Дотогава [[хазари]]техазарите съумяват да покорят териториите източно от [[Днепър]].