Разведряване: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Общи промени |
м overlinking |
||
Ред 1:
'''Разведряване''' (от [[френски език|френски]] 'détente', 'отпускане')<ref>[http://www.wordreference.com/fren/détente www.wordreference.com]</ref> е улесняването в обтегнатите отношения, предимно в политически план. Понятието често е използвано във връзка със затоплянето в отношенията между [[СССР]] и [[САЩ]] през 1970-те, размразяване през период, който е почти в средата на [[Студената война]]. В [[Съветският съюз]], разведряването е известно като ‘разрядка’ на [[руски език|руски]] (‘отпускане от напрежението’).
Периодът се характеризира с подписването на договори като [[САЛТ]] 1 и
Разведряването приключва след съветската интервенция в Афганистан, която води до американския бойкот на Олимпийските игри в Москва 1980 г. С избирането на [[Роналд Рейгън]] за президент през 1980 г., чрез кампания основана на анти-разведряване, се бележи края на периода на разведряването и връщане към военните действия от Студената война.
Ред 21:
Най-ясната проява на разведряване е серията от срещи между лидерите на двете суперсили и договорите, които се подписват. Малко по-рано през 1960-те, преди периода на разведряване, Договора за частична забрана на опитите с ядрени оръжия бива подписан на 5 август 1963 г. По-късно през същото десетилетие, [[Договора за неразпространение на ядрените оръжия]] и Договора за употреба на ядрено оръжие в космоса са двете основни стъпки към разведряването. Въпреки това, тяхната роля е предимно за ограничаване на амбициите на трети страни, които биха заплашили двете суперсили. Безспорно най-значимото събитие преди подписването на споразуменията е изграждането на [[Гореща линия]] ‘червеният телефон’ (директна връзка между [[Кремъл]] и [[Белия дом]]) на 20.06.1963 г. Това създава доверие между двете страни и инициатива за процеса на разведряване.
Най-важните договори се съставят едва при администрацията на [[Никсън]] след 1969 г. Политическият консултативен комитет на [[Варшавския договор]], изпраща предложение до Запада, призовавайки за среща по ‘сигурността и сътрудничеството в Европа’. Западът се съгласява и започват преговорите за действително намаляване на ядрените възможности на двете суперсили. Това води до подписването на [[САЛТ]] 1 през 1972. Неговата цел е ограничаване ядрения арсенал на всяка от страните, макар скоро да са преустановени след разработването на ракетите с разнопосочен обсег. Същата година на подписването на
По време на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа от 1975 г., се изготвят Хелзинкските споразумения, които представляват редица договори по въпроси от икономика, политика и човешки права. Инициативата е на [[СССР]], включваща 35 страни от Европа.<ref>Lapennal, Ivo. Human Rights: Soviet Theory and Practice, Helsinki and International Law. Eastern Press (1977), p. 1.</ref> Сред дискутираните теми е и тази за нарушаването на човешките права в СССР. Съветската Конституция пряко нарушава Всеобщата декларацията за правата на човека на [[ООН]], като това става причина за ясното разделение между САЩ и СССР.<ref name="Lapenna14">Lapennal. Human Rights, p. 14 – 15.</ref> Администрацията на [[Джими Картър|Картър]] подкрепя групи в защита на човешките права в Съветския съюз, при което [[Леонид Брежнев]] обвинява САЩ във вмешателство във вътрешните дела на други страни.<ref name="Lapenna14"/> Това провокира засилена дискусия дали е редна намесата на други страни при нарушаване на права в дадена държава. Основните разногласия във философията на демократичната и еднопартийната държава не позволяват съвместяване на този въпрос. СССР пристъпва към отбрана на своите вътрешни политики по човешките права, като напада американската подкрепа на страни като [[ЮАР]] и [[Чили]], известни със сериозните нарушения на правата на човека.<ref name="Lapenna14"/>
| |||