История на България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
Тони Стоев (беседа | приноси) |
||
Ред 52:
След разпадането на [[Велика България]], която е завладяна от хазарите, част от прабългарите, водена от [[Аспарух]], и друга, водена от [[Кубер]], се преселват на Балканския полуостров и се сливат със [[славяни]]те, дошли от север в началото на VI век и смесили се с местните [[византийци]]. След като Аспарух извоюва победа над армия на византийския император [[Константин IV]], се сключва споразумение между Аспарух и Константин. Според него прабългарите и славяните получават по-голямата част от територията между [[Стара планина]] и р. [[Дунав]]. С това се поставя началото на създаването на оформящата се [[българи|българска народност]]. Договорът с Византия от [[681]] г. се приема като момент на създаване на Първата българска държава.
След властването на кан [[Аспарух]], неговият син и престолонаследник [[Тервел]], става кан. В началото на 8-ми век, Византийският император [[Юстиниан II|Юстиниян II]] моли Кан Тервел за помощ да си върне трона. Тервел отива до [[Константинопол]] с 15-хилядна армия, но така и не се стига до битка. Юстиниан II влиза през водопровода в столицата и с помощта на свои сънародници сяда на трона. България се придобива с нови територии ([[Загоре|Загора]]), получава големи количества злато и Тервел е обявен за „[[Цезар (титла)|Кесар]]“. След години, императорът решава да нападне България и предаде Тервел, но византийската армия е разгромена при битката при [[Анхиало]] (708 г.) поради тяхната разпръснатост по полетата. Българите дебнат 3 дни Юстиниан II, който се крие в града но в крайна сметка успява да избяга с кораб и се завръща в Константинопол. Българите продължават походите си срещу империята дори след смъртта на императора Юстиниян II и през 716 г., стигат до Константинопол. Заплахата от българите и предстоящото нападение от арабите, принуждават новия император [[Теодосий III Адрамит|Теодосий III]], да подпише мирен договор с Тервел, клаузите от които са отново заплащане на огромни количества злато за България и признаване на новите територии. Наследникът, [[Лъв III (Византийска империя)|Лъв III Исавър]] е изправен срещу армия от 100 000 араби начело с Маслама ибн Абд ал-Малик и армада от 1800 кораба, които обсаждат столицата Константинопол през 717 г. Армията плячкосва област [[Тракия]], зимуват край столицата а през пролетта се появява болест между войниците и настъпва глад. Разчитайки на договора с България, Лъв III иска помощ от Кан Тервел срещу арабската инвазия. Тервел се съгласява. Още в началото на сражението, българите нападат армията на Маслама в тила и голяма част от нея е унищожена. През лятото на 718 г. арабите биват отново победени от българите. Повечето кораби са унищожени с помощта на [[гръцки огън]], а другите в опит за бягство са хванати в буря. Така завършва [[Обсада на Константинопол (717 – 718)|Втората Арабска Обсада]] на Константинопол. След управлението на Кан Тервел, управляващите родове често се сменят и някои са в конфликт. Това води до нестабилност и политическа криза.
[[Файл:Battle of Marcellae.png|мини|270x270пкс|Битката при Маркели 792 г. Карта на бойните действия.]]
[[Кардам|Кан Кардам]] застава начело на държавата през 777 г. Не е сигурно дали има родствена връзка с [[Телериг]]. През 780 г. на престола на Византия, сяда малолетния [[Константин VI]], чиято майка е регент. През 782 г. малоазийските имперски сили претърпяват поражение от арабите и империята е принудена да плаща данък на арабския халифат. Въпреки желанието на ромейските пълководци да продължат войната, е решено вече опитните въоръжени сили да покорят славяните в южните Балкани ([[Македония (област)|дн. Македония]]). 789 г. е първият сблъсък между двете държави при Кан Кардам. Изненадващата атака на българите унищожава неукрепения лагер на ромеите и самият стратег Филит умира. След 2 години, през 791 г. лично Константин VI повежда византийската войска но е пресрещнат от Кардам близо до крепостта [[Овеч|Проват]], край [[Одрин|Адрианопол]]. Според [[Теофан Изповедник]] младият император се уплашил от българите и отстъпил. Лятото на 792 г., Константин VI отново повежда войските си, този път към крепостта [[Маркели]]. Вярвайки на предсказателя си Панкратий, василевсът е убеден в победа. Императорът напада пръв, но войските му биват сразени от спускащата се тежка българска конница, която е позиционирана на близките възвишения. Освен хилядите загинали ромейски войски, умират и знатни благородници.. Империята отново е данъкоплатец на България, но след 4 години през 796 г., императорът отказва да изплати данъка. Българският владетел го заплашва „Или ми плати данъка или ще стигна до [[Константинопол|Златните врата]] и ще опустоша Тракия!“. Константин VI отказва и му праща конска тор с думите „Изпратих ти данък, какъвто ти подобава. Ти си стар и аз не искам да се мориш чак до тука. Аз ще дойда до Маркели, а ти излез насреща. Пък каквото Бог отсъди.“ Войската му, сега възстановена, посреща българите които вече са в позиция близо до крепост Версиникия. Неясно е дали е имало битка но след 17 дни ромеите отстъпват, а данъкът е подновен. Кан Кардам управлява мъдро, преодолява политическата криза и предава на наследника [[Крум]] стабилна и могъща държава.
| |||