Рейджиро Вакацуки: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м overlinking
Ред 15:
 
=== Първо правителство на Вакацуки (1926 – 1927) ===
През 1924 г., когато [[Кейго Кийоура]] сформира правителство от представители на Камарата на лордовете, Вакацуки се присъединява към Движението за защита на демокрацията, отстояващо създаването на партиен кабинет. След смъртта на [[Такааки Като]], Вакацуки поема председателския пост на партията [[Риккен Кенсейкай]], а на 30 януари 1926 г. е избран и за министър-председател. При него положението на [[Риккен Кенсейкай]], независимо от опозицията от страна на старите им съюзници от [[Риккен Сейюкай]], значително укрепва. Причина за това става икономическата стабилизация на страната и активната дейност на кабинета за справяне с последиците от силното земетресение през 1923 г.
 
От друга страна Вакацуки се сблъсква със сериозни политически противоречия, които се разгарят още от началото на 1925 г. в парламента. Полага големи усилия за потушаване на постоянните конфликти между парламентарните групи, Тайния съвет и Камарата на лордовете, изострили докрай политическата обстановка в Япония. През април 1926 г. правителството на Вакацуки издава закон за арбитража при трудови спорове, в 1927 г. е приет и закон за социалното застраховане на трудещите се. На 25 декември 1926 г. умира император [[Йошихито]] и на трона сяда синът му [[Хирохито]]. През март 1927 г. в Япония започва финансова криза, чието начало слага фалитът на редица малки и средни банки. Най-сериозна става ситуацията през април, когато претърпява крах една от най-големите търговски къщи в страната – [[Судзуки]]. Банкрутът на тази фирма, тясно свързана с полуправителствената Тайванска банка, се оказва с гибелни последици за правителството на Вакацуки. За да преодолее кризата кабинетът предлага да се увеличи разходната част на бюджета с 200 млн. йени. и предоставя проекта за обсъждане в Тайния съвет, тъй като парламентът не е в сесия. Тайният съвет, повечето от членовете на който са недоволни от „негативната“ политика на Вакацуки на международната сцена, обаче отказва да одобри проекта. Ден по-рано подобни обвинения отправя и партията Риккен Сейюкай, начело с лидера си [[Гиичи Танака]], който обвинява Вакацуки за неговата „примиренческа позиция по отношение на китайската революция и политиката на неоказване на съпротива“. В резултат, на 17 април 1927 г., кабинетът на Вакацуки подава колективна оставка под натиска на членовете на Тайния съвет.
Ред 23:
 
=== Второ правителство на Вакацуки (1931) ===
След убийството на [[Хамагучи]] Вакацуки застава начело на партията [[Риккен Минсейто]], а на 14 април 1931 г. отново става министър-председател. В това правителство под натиска на армията за военен министър е назначен Джиро Минами, тясно свързан с крайни радикали сред военните, настояващи за завладяването на [[Манджурия]] като част от предстоящата националсоциалистическа революция в Япония. Самият Вакацуки обаче настоява за по-умерена политика, в резултат на което към лятото на 1931 г. противоречията между него и армията се изострят до краен предел. На 18 септември 1931 г. след т.нар. [[Манджурски инцидент]], за няколко дни японската армия окупира провинциите [[Мукден]] и [[Гирин]] в [[Манджурия]], без да се допита и поиска одобрение от правителството. При това самият премиер Вакацуки е държан в неведение за действията на армията и поставен пред свършен факт. Излизането на военните извън контрола на кабинета, липсата на подкрепа сред близкото обкръжение на императора, както и наличието на противници сред самите министри, стават причина на 11 декември 1931 г. Вакацуки да подаде оставка.
 
=== Късни години ===