Разлика между версии на „Рене Магрит“

4 байта изтрити ,  преди 1 година
м
overlinking
м (Bot: Automated text replacement (-DEFAULTSORT: +СОРТКАТ:))
м (overlinking)
През 1926 година завършва „Изгубеният жокей“, който, както Магрит казва по-късно, е километричният камък по пътя му към сюрреализма. Творбата носи едно мистично чувство, една тревожност без видима причина. Това чувство на безпокойство, което се проявява в тъмните тонове, мрачните форми и мистериозното разположение на предметите се появява за първи път в творбите му в средата на 1920-те.
 
През 1927 година Магрит и Жоржет се преместват в [[Париж]], за да бъдат по-близко до центъра на събитията. Той започва да участва в проявите на сюрреалистите и се сприятелява с [[Андре Бретон]], [[Пол Елюар]], [[Макс Ернст]]. През този период той започва да свързва думи и образи в картините си. През 1929 година гостува на художниците сюрреалисти [[Жоан Миро]] и [[Салвадор Дали]] и на поета сюрреалист [[Пол Елюар]]. Завършва известната картина „Предателството на образите“. По това време Магрит е също първият, който използва една друга техника – представяне на познат предмет и назоваване на този предмет по начин, различен от общоприетия.
 
[[Голямата депресия]] засяга силно художника – неговият приятел Жоманс е принуден да затвори парижката си галерия, а колекционери и галерии непрекъснато фалират. Магрит няма вече постоянен доход и отношенията му с Бретон са се влошили в резултат на различната интерпретация на сюрреализма и това какъв път той трябва да поеме. Той се връща обезкуражен в Брюксел и се заема с комерсиално рисуване. През следващото десетилетие група приятели и спонсори го подкрепят и му помагат да води нормален живот и да излага картини по различни поводи. Магрит успява да преживее тези трудни години, като в същото време печели добра репутация в чужбина и творбите му биват излагани в [[Лондон]], [[Ню Йорк]] и Париж.