Атанасовско езеро: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 27:
 
== Обща информация ==
Поради КАЗАН ВИСОКАТА ПИТКАПИТКА123 високата [[соленост]] на водата на езерото от 20 до 27,5%, езерото се използва за [[Солници|солодобив]] по традиционен начин и местообитанията, характерни за влажната зона, са силно зависими от тази дейност във вида, в който се осъществява.<ref name="ПВБ" /> Началото на това производство е през 1906 година. През езерото преминава по изкуствено построена дига новото шосе от Бургас за квартал Сарафово, [[Летище Бургас]] и за [[Варна]]. Стария път и жп линията Бургас – [[Поморие]] преминават през Атанасовската коса, успоредно на бургаския плаж. Дигата разделя езерото на две, свързани както по-между си така и с [[Черно море]] посредством канали. Сол се добива и в двете части, но предимно в южната част. Солеността на водата в езерото се повишава заради връзката на езерото с Черно море. Годишно се произвеждат по 40 000 [[Тон (мярка)|тона]] [[морска сол]].
 
През 1980 година северната половина от езерото е обявена за природен [[резерват]]. Година по-късно южната част на езерото и териториите, попадащи в непосредствена близост до бреговете на цялото езеро, са обявени за буферна зона към резервата. През 1999 година, съгласно изискванията на закона за защитените територии, резерватът е прекатегоризиран в категорията „поддържан резерват“. През 2001 година на брега на Южната част на езерото, до бензиностанцията на „Лукойл“ е изградено и функционира „Укритие за наблюдение на птици.“ През 2003 година е утвърден План за управление на защитената територия. През 2007 година бившата буферна зона е прекатегоризирана в защитена територия от категорията „защитена местност“. Съгласно закона за защитените територии резерватът се охранява и управлява от регионалната инспекция по околната среда и водите в Бургас, под контрола на [[МОСВ]].<ref>{{грб|23}}</ref>