Робърт Уайт: Разлика между версии

Той постъпва на активна военна служба през ноември 1942 като курсант в United States Army Air Forces. През февруари 1944 г. завършва курса на обучение за бойни пилоти и е произведен в чин [[младши лейтенант]]. По време на [[Втората световна война]] служи в 355-та Бойна група на Европейския театър на военните действя. Извършва 52 бойни полета над германска територия на изтребител P-51 Mustang. През декември 1945 г. е върнат в [[САЩ]], в авиобазата Мичел, близо до [[Ню Йорк]]. От следващата година започва да следва електроинженерство и преминава в резерва. След дипломирането си, отново се връща на активна служба. През февруари 1952 г. е назначен за командир на 40 - та бойна ескадрила на [[USAF]], базирана в авиобазата Джонсън, [[Япония]]. Взима участие в [[Корейската война]], а след нея е изпратен в школата за експериментални [[тест пилот]]и Грифитс, [[Ню Йорк]].

Робърт Уайт е избран за космически полети в [[Селекция на ВВС на САЩ|1958 USAF Man In Space Soonest group]]. В тази селекция той заменя трагично загиналия [[Айвън Кинкелоу]]. На [[X-15]] лети от 1960 г. През февруари 1961 г., Уайт поставя световен рекорд по скорост 2 275 мили в час (3660 км/час), след това в продължение на осем месеца става първия човек в света достигнал Maх 4 и Maх 5. На 9 ноември 1961 г. по време на Полет 45 той достига скорост от 4093 мили в час (6590 км/час), ставайки първия пилот в света достигнал Maх 6. На 17 юли 1962 г., [[майор]] Уайт по време на Полет 62 достига височина на полета 96 км, трето постижение в цялата програма и съобразно действащите нормативи му е присвоено званието "[[астронавт]] на [[USAF]]". През 2005 г. Робърт Уайт получава званието "[[астронавт]]" и почетния знак "астронавтски крила на [[НАСА]]", но неговия Полет 62 не е признат за космически полет.