Сади Карно (физик): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без   интервал
м overlinking
Ред 45:
През септември [[1818]] г. Сади Карно излиза в шестмесечен отпуск, за да се подготвя за изпит, който да му даде възможност да постъпи на служба в [[генерален щаб|генералния щаб]].<ref name=CNRS/> През януари [[1819]] г. е прехвърлен в генералния щаб в Париж с чин [[лейтенант]]. Той се настанява в малък апартамент в Маре, където живее до 1831 г., и посещава курсове в [[Сорбона]]та и [[Колеж дьо Франс]]. Интересува се от въпросите на [[промишленост]]та, теорията на [[газ]]овете и най-новите публикации в областта на [[политическа икономия|политическата икономия]]. Сред неговите приятели, повечето с радикални и републикански възгледи, са химиците [[Никола Клеман]] и [[Шарл Дезорм]].
 
През лятото на [[1820]] г. Сади Карно се среща с брат си Иполит, който посещава Франция. На 23 юни [[1821]] г. получава неплатен отпуск, за да може да посети баща си, живеещ в изгнание в [[Магдебург]]. Там той започва да се интересува от [[парна машина|парните машини]]. Със завръщането си в Париж започва да обмисля труда, който ще се превърне в теория на термодинамиката, като първите му сериозни изследвания в тази област са от [[1822]] – [[1823]] г. След смъртта на Лазар Карно през [[1823]] г. Иполит се връща в Париж и му помага в работата.
 
През следващите години животът на Карно е спокоен, като единственото по-важно събитие е публикуването на ''„Размишленията“'' през май [[1824]] г. При реорганизиране на генералния щаб през [[1827]] г. той е изпратен в [[Тионвил]], а след това в [[Осон]]. През [[1828]] г. напуска армията с чин [[капитан]] и се връща в Париж.
Ред 52:
Дядото по майчина линия на Сади Карно и негов кръстник, починал през [[1807]] г., оставя наследство от почти 1 милион [[френски франк|франка]], от което Лазар Карно получава една трета. Със своята част от наследството Сади Карно има възможност да води спокоен живот на скромен рентиер. През последните няколко години от живота си той се занимава с изследвания на газовете. Анкетиран от библиотекаря А. Фурси за неговата ''„История на Политехниката“'', той посочва като своя професия ''„конструктор на парни машини“''. Въпреки това няма сведения да се е занимавал професионално с тази дейност.
 
През август [[1831]] г. Сади Карно се разболява от [[скарлатина]], състоянието му се влошава и за известни периоди изпада в [[делириум]]. Той се възстановява донякъде, но през лятото на [[1832]] г. е приет в психиатричната клиника на [[Жан-Етиен Ескирол]] в [[Иври сюр Сен]] с диагноза „[[мания]]“. Три седмици по-късно, на [[24 август]] [[1832]] г., Сади Карно умира в клиниката, като посочената причина за смъртта е [[холера]].<ref name=CNRS/>
 
Личните вещи на Карно са изгорени, за да се предотврати разпространението на холерата. Въпреки това е запазен ръкопис от [[1823]] г., озаглавен ''„Recherche d’une formule propre à représenter la puissance motrice de la vapeur d’eau“''. Той съдържа формулировка на [[Първи принцип на термодинамиката|Първия принцип на термодинамиката]] и е публикуван едва през [[1878]] г.