Никифор Никифоров (генерал-майор): Разлика между версии

По време на [[България в Първата световна война|Първата световна война]] (1915 – 1918) поручик Никифор Никифоров е полкови адютант на [[Шестнадесети пехотен ловчански полк|16^-и пехотен ловчански полк]], за която служба съгласно заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия е награден с [[За храброст|Военен орден „За храброст“]], IV степен, 2 клас<ref>[http://archives.bg/wars/thumbnail_lists/image=/09_40_1_221_16.jpg ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 16]</ref>, като наградата е променена със заповед № 905 от 1917 г. по Действащата армия на Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас.<ref>[http://archives.bg/wars/thumbnail_lists/image=/09_40_1_221_348.jpg ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 348]</ref> По-късно служи като командир на рота от същия полк, за която служба през 1918 г. е награден с [[Свети Александър (орден)|Орден „Св. Александър“,]], V степен, с мечове в средата<ref>[http://archives.bg/wars/thumbnail_lists/image=/09_40_1_452_246.jpg ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 246]</ref>, която награда е потвърдена със заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната<ref>[http://archives.bg/wars/thumbnail_lists/image=/09_1_4_2_254_gr%7C255.jpg ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 254 – 255]</ref>. На 20 юли 1917 г. е произведен в чин [[капитан]].

През 1921 г. завършва [[Юридически факултет (Софийски университет)|Юридическия факултет]] на [[Софийския университет]]. След войната служи във Военното училище, с Министерска заповед (МЗ) № 27 от 1922 г. е приведен в съдебното ведомство. На 30 януари 1923 г. е произведен в чин [[майор]], между 1926 и 1933 г. е председател на Военни съд в Русе, като на 30 януари 1927 г. е произведен в чин [[подполковник]]. СъсС МЗ № 87 от 1930 г. е назначен за постоянен член на военнокасационен съд. На 1 юли 1931 г. е произведен в чин [[полковник]], с МЗ № 90 от 1933 г. е назначен за председател на военнокасационния съд, след което с МЗ № 105 от 1934 г. и с МЗ № 114 от 1936 г. е назначен за началник на военносъдебната служба. В периода 1934 – 1940 г. е председател на българската асоциация Рьорих. От 1939 г. до 1943 г. е съветски агент под псевдонима „Журин“ в разузнавателна група на д-р [[Александър Пеев (политик)|Александър Пеев]]. Разкрит е и през 1943 г. е уволнен от служба. Арестуван на 9 септември 1944 г. от правителството на Отечествения фронт и съден от т.наречения [[Народен съд]] [[Четвърти върховен състав на Народния съд]], но е освободен след обявяване на присъдите 1945 г. През 1949 г. отново е арестуван и съден по процесът срещу [[Трайчо Костов]], за което е изпратен в лагер в [[Белене]], но 1954 г. е освободен.

Кавалер е на ордените [[За храброст|Военен орден „За храброст“]], IV степен, 1 клас (1917)и [[Свети Александър (орден)|Орден „Св. Александър“,]], V степен, с мечове в средата (1918/1921)

* [[Файл:Bg1osa.png|30px]] ‎[[Свети Александър (орден)|Орден „Св. Александър“,]], V степен, с мечове в средата (1918/1921)