Гийом от Тир: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м стилови кор
Ред 18:
| повлиял = }}
}}
'''Гийом от Тир''' или '''Тирски''', също '''Вилхелм''' ({{lang|fr|Guillaume de Tyr}}; {{lang|en|William of Tyre}}) е средновековен [[каноник]] и [[Хроника|хронист]] на [[Първи кръстоносен поход|Първия кръстоносен поход]]<ref name="Ришар">{{cite book | title = История на кръстоносните походи | last = Ришар | first = Жан | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2005 | edition = | publisher = Рива | location = София | isbn = 9543200483 | doi = | pages = 558 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} </ref>{{rp|132}}. Роден и израснал в [[Йерусалимско кралство|Йерусалимското франкско кралство]], в продължение на двадесет години той получава извънредно добро образование в Европа и е ръкоположен за [[архиепископ]] на [[Тирска архиепархия|Тирската епархия]] в [[Сирия]] като Гийом II. Владее и ползва френски, [[латински]], [[гръцки]], [[арабски]], [[сирийски]] и [[немски]].<ref>Според ''Graham Loud и J. W. Cox'' учебната му програма на Гийом Тирски е като справочник за най-реномираните преподаватели на Западния Святсвят през Средновековието.</ref> Ролята му в политическия живот на кралството е съществена след като е посочен за учител на престолонаследника. Гийом пише една от най-исторически достоверните [[Хроника|хроники]] на Йерусалимското кралство, която и до днес е източник на ключова информация за [[медиевист]]ите информация.
 
== Образование ==
== Биография и обществен живот ==
За ранния живот на Гийом Тирски не се знае много, както и за неговия произход и етническа принадлежност. Предполага се, че произлиза от френско или италианско [[търговия|търговско]] семейство, пристигнало в [[Близък изток|Близкия изток]] за да се възползва от новооткритите [[пазар]]ни възможности. Той е представител на новото поколение отвъдморски християни<ref>Наричани от французите не без презрение ''„Poulain Outremer“''.</ref>, които са новото население на [[Кръстоносни държави|Кръстоносните държави]].
 
Роден в [[Йерусалим]] и като дете е обучаван от [[схоластика|схоластиците]] на катедралното училище към [[Йерусалимски храм Възкресение Христово|Храма на Божи Гроб]], където изучава [[латински]], [[гръцки]], [[фарси]] и [[арабски]] заедно с църковните канони. Около 1145 г. отпътува да продължи образованието си в учени центрове като Болоня и Париж, „двата най-важни интелектуални центъра в християнските държави през XII век.“<ref>G. A. Loud and J. W. Cox, „The 'Lost' Autobiographical Chapter of William of Tyre's Chronicle (Book XIX.12)“, ''The Crusades: An Encyclopedia'', ed. Alan V. Murray (ABC-Clio, 2006), vol. 4, Appendix: Texts and Documents #4, p. 1306.</ref> Макар и официално да не са още университети, тези центрове имат многочислени школи, съществуващи отделно от катедралните училища и с независими преподаватели, към които се стичат студенти от цяла Европа<ref>Jacques Verger, „The birth of the universities“. ''A History of the University in Europe'', vol. 1: Universities in the Middle Ages, ed. Hilde de Ridder-Symoens (Cambridge University Press, 1992), pp. 47 – 50.</ref>. Там изучава [[теология]], [[философия]], [[математика]], гражданско и църковно право. След коло 20 години<ref>{{Цитат уеб | заглавие = William of Tyre’s Education, 1145/65 (from the „lost“ chapter of his History) | автор = | труд = | дата = | достъп_дата = 14 март 2020| уеб_адрес = http://prh3.arts.cornell.edu/447/texts/wteduc.htm| език = en
| цитат = }}</ref> се завръща в Йерусалимското кралство подготвен за най-високите нива на църковната и политическа власт. Той бързо се издига до [[дякон|архидякон]] на Тир – 1167 г. През 1169 г. пътува за [[Рим]], натоварен с дипломатическа мисия от [[Амалрик I (крал на Йерусалим)|крал Амалрик I]]. При завръщането си през 1170 г. получава кралското благоволение да бъде учител на кралския син [[Балдуин IV (крал на Йерусалим)|БодуенБалдуин]]. Непосредствено наблюдаващ престолонаследника, ерудитаерудитът Гийом първи разпознава белезите на ''[[лепра]]'', от която по-късно страда и умира БодуенБалдуин IV <ref>Edbury and Rowe, 1988, pg. 17; Bernard Hamilton, ''The Leper King and His Heirs: Baldwin IV and the Latin Kingdom of Jerusalem'' (Cambridge University Press, 2000), pp. 27 – 28.</ref>.
 
== Кариера ==
 
[[Посланик]] на Йерусалимското кралство в [[Рим]] и [[Константинопол]], сключва през [[1168]] година съюз с [[император]] [[Мануил I Комнин]]. През [[1174]] година е назначен за Тирски митрополит и на практика ръководи [[политика]]та на Йерусалимското кралство.
 
През 1179 г. Гийом Тирскиучаства [[Вселенски събор|участвав и документира]] [[Трети Латеранскилатерански събор|Третия Латеранскилатерански събор]], издал канонични правила за осъждане на [[Валденсивалденси]]те, [[Катарикатари]]те и установяване наустановил редреда за избиране на [[Папа|римски папа]]. Хрониките на Гийом от този събор са загубени за историографията. На връщане от Рим Гийом е натоварен от [[Александър III (папа)|папа Александър III]] с нова дипломатическа мисия дов [[Константинопол]], целяща затопляне на отношенията между [[Византия]] и [[Антиохийско княжество|Антиохийското княжество]].
 
Гийом се завръща в Йерусалимското кралство през 1180 г. в навечерието на избора на нов Патриарх[[Йерусалимска патриаршия|патриарх на Йерусалим]] – 6 октомври. Фаворити за позицията са самиясамият Гийом и Ираклий от Кесария. Слуховете са допускали, че Ираклий е любовник на неудовлетворената кралица на Йерусалим [[Агнес (Едеса)|Агнес дьо Куртене]], управляваща от името на сина си, прокажения крал Бодуен[[Балдуин IV (Йерусалим)|Балдуин]]. Това печели избора за Ираклий, а за представителя на загубилата [[партия]] Гийом остава Тирското Архиепископствоархиепископство.
 
След като Раймонд, бивш [[регент]] на кралството излиза от немилост, той осигурява на фаворита си Гийом Тирскиот Тир [[канцлер]]ския печат на Йерусалимското кралство. Това възражда враждата между Гийом и Ираклий Кесарийски, която достига дотам, че йерусалимскияйерусалимският патриарх отлъчва от църквата своя тирски архиепископ следпо обвинение в опит за отровителство от страна на Гийом.
 
След смъртта на Балдуин IV през [[1185]] година, положението на Йерусалимското кралство се влошава и Гийом Тирски заминава за Франция, за да организира и търси подкрепа за нов [[кръстоносен поход]]. На призива му откликват кралете на Франция и [[Англия]]. В крайна сметка, усилията му се увенчават с успех, и е организиран [[Трети кръстоносен поход]].
 
Гийом от Тир умира като действащ архиепископ и канцлер на 29 септември 1186 г. Според други източници<ref>Roger of Wendover, английски средновековен хронист. Този източник обаче трябва да се поставя под съмнение, тъй като ''Roger of Wendover'' е съвременник на похода и като такъв е изпълнен с религиозен патос. Това не е белег на обективност, а хронистите често цитират дори неприсъствали, но твърде авторитетни ''свидетели'' за да придадат достоверност на историческия акт, документиран от тях.</ref> смъртта му не настъпва преди 1188 г., когато Гийом присъства в [[Жизор]] на обявяването на [[Трети кръстоносен поход|Третия кръстоносен поход]] от [[Филип II (Франция)|Филип II]] и [[Ричард I (Англия)|Ричард I]].
 
[[Файл:BaudouinDeBoulogneAndThe Armenians.jpg|мини|Крал [[Балдуин дьо Булон|БодуенКрал Балдуин I]] получава почести от [[Арменско кралство Киликия|арменците]] в [[Едеса]], страница с миниатюра от ''Historia orientalium principum'', 1286 г.]]
 
== Творчество ==