Седемте срещу Тива: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking; козметични промени |
м overlinking |
||
Ред 22:
== Предистория ==
[[Пития|Оракулът в Делфи]] предсказва, че [[Едип]] ще убие баща си и ще се ожени за майка си. При търсенето на убиеца на [[Лай]], [[Едип]] разбира, че самият той е убиец и син на жертвата. Също така разбира, че неговата съпруга [[Йокаста (митология)|Йокаста]] е собствената му майка. Шокиран от факта, че предсказанието на Оракула става реалност, той си избожда очите и се оттегля като цар на Тива. Проклина синовете си да делят наследството с кръв. [[Йокаста (митология)|Йокаста]] се самоубива. От брака на [[Едип]] и неговата майка се раждат четири деца – [[Етеокъл]], [[Полиник]], [[Антигона]] и [[Исмена]]. Двамата синове,
== Сюжет ==
В началото типично за трагедиите било хорът да заема главно положение. „Седемте срещу Тива“ е една от най-ранните запазени трагедии, която започва с речеви пролог, а не с хоров съпровод. В нея няма много действие, преобладават диалозите между гражданите на [[Тива]] и техния цар – [[Етеокъл]], относно опасността от вражеската армия пред портите на града. Преките диалози дават представа за характера на Етеокъл. Налице са подробни описания на седемте капитани от армията на [[Полиник]]. Описани са изчерпателно и техните щитове. От своя страна
Той стои пред нея и пее:
Ред 82:
== Образът на Етеокъл ==
В поведението на [[Етеокъл]] действието на родовото проклятие е неразделно слято със съзнателния избор за пътя. Той е мрачна фигура, чувства се самотен между гражданите, отблъснат от боговете, чужд е на нежните чувства, презира жените и смъртно мрази брат си. [[Есхил]] го дарява и с положителни качества – гореща любов към отечеството, дарбата на вожд и организатор. Той се явява като ръководител в отбраната на града и положителната му роля като борец за родината е подчертана контрастно от плахото настроение на хора на тиванските девойки. Още в пролога на трагедията, Етеокъл, като узнава, че враговете се готвят за пристъп, се обръща към боговете с молба за спасяване поне на града. Проклятието става негов съюзник в хода на борбата. Обречеността му се превръща в решение да отиде лично в гибелен бой с [[Полиник]]. Решение, продиктувано и от чувството за войнишки дълг, и от съзнанието за проклятието, което тежи над рода на [[Лай]], и от вярата на защитаваното дело.
== Митът за „ненадминатите седем“ ==
|