Септемврийско въстание: Разлика между версии

След заминаването на Димитров и Коларов за Северозападна [[България]] в София не се предприемат подготвителни мерки за въстание. Причината за това е, че софийската организация на [[БКП]] е доминирана от привърженици на легалната съпротива срещу режима на [[Александър Цанков|Цанков]]. В крайна сметка е организиран военнореволюционен комитет в състав [[Антон Иванов]], [[Димитър Гичев]] и [[Тодор Атанасов (Санкето)|Тодор Атанасов]], но комитетът е разкрит и членовете му са арестувани още на [[21 септември]]. Неизбухването на въстанието в София позволява на правителството да използва силните военни части, съсредоточени там, срещу въстаниците в други части на страната.

 

 

Още преди началото на въстанието между БКП и [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]] се сключва споразумение, според което БКП няма да вдига въстание в [[Област Благоевград|Пиринско]], а ВМРО няма да пречи на подготовката му в другите части на страната. Впоследствие БКП не спазва споразумението. Въпреки споразумението въстават комунистическите привърженици в [[Разлог (област)|Разложка околия]], където ръководител на бунта е [[Владимир Поптомов]]. На 23 септември въстаниците успяват да превземат Мехомия. ВМРО се намесва в конфликта на страната на правителството. След преговори по-голямата част от въстаналите предават оръжието си на ВМРО, някои се оттеглят в планините.<ref>Поптомов, Владимир. Пиринският край под септемврийските знамена. – в: Септемврийци за септември. Спомени за Септемврийското въстание от 1923 г. в окръзите: Софийски, Петрички (Благоевградски), Бургаски, Шуменски (Коларовградски), Варненски, Търновски, Плевенски, Хасковски и др., София, Издателство на БКП, 1963, с. 167 – 172.</ref>