Арабско завоюване на Армения: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м дребни |
махам твърд без изт |
||
Ред 7:
На 6 януари 642 г. арабите щурмуват крепостта [[Двин]], като 12 000 от жителите са изклани защото се съпротивлявали, а 35 000 отведени в [[робство]]. <ref name="History of Armenia">Kurkjian, Vahan M.[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Gazetteer/Places/Asia/Armenia/_Texts/KURARM/23*.html A History of Armenia hosted by The University of Chicago]. New York: Armenian General Benevolent Union of America, 1958 pp. 173 – 185</ref> [[Теодорос Раштуни]] е назначен за арабски управител на завладените от арабите земи, издействайки освобождаването на поробените арменци. <ref name="History of Armenia"/><ref name="Hayots">{{cite book|last=Kurdoghlian|first=Mihran|title=Hayots Badmoutioun (Armenian History), Volume II|publisher=Hradaragutiun Azkayin Ousoumnagan Khorhourti, Athens, Greece|pages=3 – 7|year=1996}}</ref> Византийският император [[Констанс II]] изпраща византийски войски в подкрепа на подложената на разграбване и издевателства Армения, но те се оказват недостатъчни.
Арменското приемане на арабското владичество вбесява византийците. Император Констанс II безуспешно се мъчи да наложи православието в арменските земи. В крайна сметка, Армения остава под арабска власт за приблизително 200 години от 645 г. Още по времето на [[Омаяди]]те, а впоследствие и на [[Абасиди]]те, арменските християни се ползват с политическа [[автономия]] и относителна религиозна свобода, но въпреки това са считани за втора класа поданици (Dhimmi Status). Арменската църква се радва на голямо признание, по-голямо отколкото при византийската или сасанидска власт, което изнервя Константинопол, който като правило назначава хора от неарменски произход за провинциални управители на арменските земи
Основната арменска съпротива срещу арабите е по линия на исляма и срещу налагането на по-високи данъци. Като цяло бунтовете са спорадични и не носят характер на народно-освободително движение. Арабите умело използват съперничествата между различните арменски кланове с цел да ограничат бунтарството. По време на ислямското управление на Армения, много араби от други части на халифата се заселват в Армения.
| |||