Нова икономическа политика: Разлика между версии

{{без източници}}

 

 

[[Троцки]] пръв предлага НЕП през [[1920]] г., но предложението бива отхвърлено. Следващата година [[Ленин]] предлага НЕП и политиката бива приета. НЕП възстановява до известна степен частната собственост в някои сектори на икономиката и по-специално в селското стопанство. През [[1921]] г. икономическите нива в различните отрасли са по-ниски от тези преди [[Първата световна война]]. Производството на [[мед (елемент)|мед]] е най-силно засегнатия сектор, чието ниво бива 1,7% от това преди войната. Национализираната индустрия получава повече автономия. Система на пазарна икономика се въвежда в селското стопанство. НЕП позволява на селяните да наемат работна ръка, което е доста капиталистическо решение, както и да задържат печалбата си след като платят данъците на държавата.

 

За да обясни НЕП, Ленин казва "Не сме достатъчно цивилизовани за социализма". Ленин е имал предвид факта, че по онова време Русия е била главно селскостопанска държава с много малко градско население и слабо развита индустрия. Тя не е покривала икономическите критерии нужни за социализма. Основите на индустрията, големите заводи производители на [[въглища]], [[желязо]], [[електричество]] и т.н., остават под крилото на държавата. НЕП намалява търговските ограничения, и се опитва да намери сътрудници в чужбина.

 

Производството в селскостопанския сектор се увеличава многократно. Вместо правителството да си присвоява без компенсации продукцията, която остава в излишък, на фермерите се позволява да я продават, което ги тласка да произвеждат повече. Това, съчетано с краят на полу-феодалната организация, позволява на селското стопанство да премине границата на продуктивността отпреди революцията.

 

Правителството не започва политика по индустриализация, което довежда до дисбаланс в икономиката между бързо развиващото се селско стопанство и застоя на тежката индустрия. За да запазят високи приходи, заводите увеличават цените, което принуждава селяните да произвеждат повече. Това от своя страна довежда до сриване на цените на селскостопанската продукция и повишаване на цените на индустриалната продукция. Тази криза е известна под името "[[Кризата на ножиците]]" (Заради формата на графиката на цените в даден ден). Селяните започват да запазват продукцията си, като се надяват да я продадат по-скъпо на трети лица (търговци). Много членове на партията се противопоставят на тази практика, защото я намират за експлоатация на хората в градовете. Правителството налага фиксирани цени, за да спре ефекта на ножицата.

 

 

[[Категория:Владимир Ленин]]