Марта Аргерич: Разлика между версии

| картинка = Martha Argerichargerich NYWTSphoto.jpg

| картинка_текст = Марта Аргерич напрез 2015 21 г. Снимката е направена на кей 86, в [[Ню Йорк]], на слизане от лайнера ''Конститюшън''

| лейбъл = [[Deutsche Grammophon]]

'''Марта АргеричАргерѝч''' или '''Архерѝч''' ({{lang|es|Martha Argerich}}, исп. произн. [ˈmaɾta aɾxeˈɾitʃ], ''Архерѝч'') е [[Аржентинци|аржентинска]] [[пианист]]ка.

Започва да свири на пиано още от дете (често е наричана „дете-чудо на пианото“), а с оригиналните си интерпретации на творби на романтични и модерни композитори се нарежда в челото на международната музикална сцена. Пищните и зрели изпълнения на Аргерич на творби на [[Фредерик Шопен|Шопен]], [[Робер Шуман|Шуман]], [[Ференц Лист|Лист]], [[Сергей Прокофиев|Прокофиев]], [[Морис Равел|Равел]], [[Сергей Рахманинов|Рахманинов]], [[Лудвиг ван Бетовен|Бетовен]], [[Бела Барток|Барток]] са запечатани в историята на втората половина на [[ХХ век]] и началото на [[XXI век]]. Марта Аргерич страни от публичността, отказва солови изяви, <ref name="bnr">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bnr.bg/sites/hristobotev/Shows/Music/MuzikalenSledobed/Classic/Pages/110603marta_argerich.aspx |заглавие=Честит рожден ден на Марта Аргерич! |достъп_дата=18 октомври 2012 |автор=4 юни 2011 |съавтори= |дата= |формат= |издател=[[БНР]], програма Христо Ботев, предаване „Музикален следобед“ |език= }}</ref>, а в един от редките си разговори с пресата казва „не обичам да получавам похвали или награди за пътя, който съм изминала, защото той е в миналото“миналото.“<ref name="Kultura">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.kultura.bg/bg/print_article/view/17079 |заглавие=Марта Аргерич: Никога не съм направлявала кариерата си |достъп_дата=18 октомври 2012 |автор= |съавтори= |дата=4 юни 2010 |формат= |издател=Култура - – Брой 21 (2594), 4 юни 2010 |език= }}</ref>.

През 1957 г., на 16 години, тя печели два престижни конкурса в интервал от две седмици: [[Конкурс за музикални изпълнители в Женева|Конкурса за музикални изпълнители в Женева]] и [[Конкурс „Бузони“|Международния конкурс за пианисти „Бузони“]] в [[Болцано]]<ref name="bnr" />. Именно на конкурса „Бузони“ тя среща Микеланджели, от когото ще поиска уроци четири години по-късно.

През 1965 г. Марта Аргерич<ref>[[Jean-Pierre Thiollet]], ''88 notes pour piano solo'', "Solo„Solo nec plus ultra"ultra“, Neva Editions, 2015, 50. ISBN 978 -2 -3505 -5192 -0.</ref> оставя следа в историята на музиката с участието си на [[Международен конкурс „Шопен“|Международния конкурс „Шопен“]], във Варшава, на който тя печели три награди: ''Първа награда'', ''Награда на публиката'' и награда за най-добро изпълнение на [[мазурка|мазурките]] на Шопен<ref name="pianobleu" />. Критика и зрители не пестят похвалите си. В броя си от 6 март 1965, полският вестник ''Życie Warszawy'' пише: „''Марта Аргерич излезе първа на сцената. Вече беше привлякла вниманието на публиката с качеството на изпълненията си по време на елиминациите. Изпълнението ѝ бе очаквано с вълнение. Брилянтните етюди и мазурки, изпълнени с плам, потвърдиха впечатленията за изключителната ѝ техника, а публиката посрещна изпълнението ѝ със спонтанни овации''“.

Бунтовна по дух, тя яростно отстоява свободата си. Своенравието ѝ понякога създава трудности на организаторите на концерти: понякога тя отказва участия в последния момент, променя на място програмата на концертите, а понякога отказва въобще да бъде продуцирана, въпреки предварително попълнената от други програма. Така, през 1961, тя решава да се оттегли от сцената, когато ражда първото си дете, и се завръща през 1965. Отново се оттегля за периода 1973- – 1976. Тя никога не е съдена за неизпълнение на ангажимент, понеже, ревниво пазеща свободата си, тя никога не е подписвала договор<ref name="theuntamable">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.andrys.com/armonde2.html |заглавие= Martha Argerich, the untamable |достъп_дата=18 октомври 2012 |автор=Olivier Bellamy |съавтори= |дата=май 2001 |формат= |издател= |език=en }}</ref>. Характерът ѝ се проявява и в дискографията ѝ: тя не прави нито една серия от произведения само на един композитор. Изпълнява това, което обича, оставяйки на воля фантазията си.

Марта Аргерич има три брака. От първия си, кратък, брак с Робърт Чен (Чен Лиан Шенг) има дъщеря, Лида Чен. От 1969 до 1973 е съпруга на диригента [[Шарл Дютоа]], с когото тя си сътрудничи и след раздялата им. От него има дъщеря, Ани Дютоа. От третия ѝ брак, с американския пианист Стивън Ковачевич, е дъщеря ѝ Стефани Аргерич.

Марта Аргерич работи активно и за откриването на млади таланти. През 1987 младата виртуозка [[Елен Гримо]] пише за нея, в автобиографичното си есе ''Variations sauvages (2003)'': „Марта е самата суверенност на жизнения порив... това, което тя ми предаде, е жизнената сила на интуицията“интуицията.“ През 1999 основава международния конкурс по пиано за млади таланти ''Фестивал Марта Аргерич'' в Буенос Айрес, а през юни 2002 – ''Martha Argerich Project'' в Лугано.

Марга Аргерич живее в [[Брюксел]], с дъщеря си Стефани, където често приема от млади пианисти. Има репутацията да си ляга в малките часове на сутринта, след като цяла нощ е свирила, слушала музика или участвала в дълги дискусии на блога си. Притежава малък апартамент в XVI-ти [[арондисман]] в Париж, в същия блок като [[Нелсон Фрейър]].

През 1990 е диагностицирана с [[меланом]], от който е излекувана веднъж. [[Рак (болест)|Ракът]] ѝ се връща през 1995 с [[метастаза|метастази]] в [[бели дробове|белите дробове]] и [[лимфнилимфен възливъзел|лимфните възли]]. Лекува се в ''John Wayne Cancer Institute'', където ѝ е приложена [[лобектомия]], комбинирана с експериментална ваксина, което я излекува повторно. За благодарност Аргерич прави благотворителен рецитал в [[Карнеги Хол]] в полза на института. След претърпяното лечение спира окончателно тютюнопушенето.

Първата ѝ плоча, записана през 1960 от [[ДойчеDeutsche ГрамофонGrammophon]], включва произведения на Шопен, Брамс, Равел, Прокофиев и Лист, и ѝ спечелва похвалите на [[Владимир Хоровиц]]. Няколко години по-късно записва третата соната на Шопен и ''Полонез op. 53'' на същия композитор. Следват множество плочи, между които третиятретият концерт за пиано и оркестър на Прокофиев, записан от Аргерич и [[Берлинска филхармония|Берлинската филхармония]] под диригентството на [[Клаудио Абадо]] през 1968 г.

За много музиканти, Аргерич е последната легендарна пианистка<ref name="theuntamable" />, най-добрата от своето поколение, съчетаваща силно израренаизразена чувствителност и виртуозна техника. Пианистката ѝ техника е смятана за една от най-впечатляващите от относително тесния кръг на големите съвременни пианисти. Някои без колебание я сравняват с [[Владимир Хоровиц]] и [[Маурицио Полини]]. За това сравнение помагат и записите на [[токата]]та на [[Прокофиев]], които тя изпълнява на 19-годишна възраст. Макар и някои да критикуват понякога завишеното темпо, свиренето ѝ се характеризира с особена оригиналност.

Страдаща от късогледство и срамежлива на сцената,<ref name="conversation">[http://www.gachot.ch/gachot_argerich.html ''Martha Argerich, conversation nocturne'' (2002)]</ref>, Марта Аргерич множество пъти е заявявала, че се чувства самотна при солови изпълнения<ref name="pianobleu" /><ref name="conversation" />. От 1980 насам, Аргерич рядко е правила солови изпълнения, с изключение на благотворителния рецитал в Карнеги Хол през 2000 г. и на фестивала в [[Бепу]], [[Япония]], на който тя е художествен директор от 1996. Марта Аргерич предпочита [[Концерт (музикална форма)|концертите]], [[Камерна музика|камерните изпълнения]] и произведенията за четири ръце, които тя изпълнява в компанията на Нелсон Фрейер.