Средна Дунавска равнина: Разлика между версии

[[FileФайл:Bulgaria geographic map Danubian Plain Central bg.svg|thumbмини|500п|Географска карта на Средна Дунавска равнина и Средния Предбалкан]]

В обсега на Витската подобласт върху геоложкия субстрат на [[терциер]]ните и сенонските седименти е била формирана асиметричната долина на река [[Вит]] и нейните десни притоци – [[Тученица]] и [[Чернялка]]. Тук по протежение на десния стръмен долинен склон на [[Вит]] върху разкриващите се миоценски мергели се наблюдава осезаемият морфогенетичен ефект на активни съвременни и стари загаснали свлачища, а във връзка с преобладаващия карбонатен субстрат на Тученишкото плато стои широкото разпространение на карстовите форми и образуването на каньоновидните долини на реките [[Тученица]] и [[Чернялка]]. Профилираните от тях етажирани пещери потвърждават дълбокото окарстяване на миоценските, еоценските, палеоценските и сенонските варовици, а проявената тук подземна карстова хидрография чрез наличните карстови извори обуславя карстовото речно подхранване.

Високите плоски вододелни гърбища при [[Сомовит]], [[Никопол]] и [[Свищов]], които се спускат стръмно към река [[Дунав]], показват морфогенетичното отражение на геоложката основа и на свлачищните прояви. Тук плоските льосови гърбища се отличават с присъщите за тях овални паничища и с наличието на добре изразени откоси, обусловени от вертикалната цепителност на порьозния неспоен седиментен субстрат. По тези места заедно с видимо запазените следи на деформираните от свлачищата тераси на река [[Дунав]] признаците на загасналите свлачищни процеси се потвърждават от изразените в морфографско отношение псевдотераси. От друга страна, активните свлачищни прояви тук се потвърждават с осезаеми морфогенетични признаци, представляващи раздрани зачимени повърхнини, добре изразени ванообразни понижения и отложени от гравитационните процеси делувиални маси. Целият този геоморфоложки комплекс е отражение на значителните суфозионни възможности на подпочвените води и ускорената проява на гравитационното свличане, довеждащо в дадени моменти до внезапно, катастрофално срутване. Тук изразените на места скални корнизи на горно- и долнокредните варовици заедно с льосовия воал образуват общи откоси със значителна амплитуда. Водопропускливостта на тази геоложка основа обуславя дълбокото пониране на валежните води, което се потвърждава от профилираните по варовиковите корнизи каверни и наличните под тях карстови извори.