Средновековна българска армия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Общи промени |
м overlinking |
||
Ред 25:
През [[680]] [[византийци]]те под командването на [[Константин IV]] са разбити в [[битка при Онгъла|битката при Онгъла]] и са принудени да сключат унизителен [[мирен договор]], в който те [[де юре]] признават създаването на българска държава на тяхна бивша [[територия]] и се задължават да плащат годишен [[трибут]].<ref>Петров П. Хр., ''Към въпроса за образуването на първата българска държава'', Славянска филология, V, София, 1963, стр. 89 – 112</ref>
През [[718]] българската намеса е решаващ фактор за отблъскването на [[араби]]те при втората арабска [[обсада на Константинопол]]. Според съвременници арабите построяват защитни ровове, за да се защитят от нападенията на българската конница в тила им. Въпреки това в решаващата битка през лятото на същата година българите избиват между 20 000 и 32 000
Освен в битките с [[араби]]те на юг, българите се бият с [[авари]]те на северозапад<ref>Zlatarski, V. ''[http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_b1_2.html History of the Bulgarian state in the Middle Ages]'', p. 214 Sofia, 1971, </ref> и [[хазари]]те на североизток. След кървави битки между реките [[Днестър]] и [[Днепър]] хазарската опасност е елиминирана, но основателя на българската държава [[Кан (титла)|кан]] [[Аспарух]] е убит в една от тези битки ок. [[700]] година.<ref>Andreev, J. ''The Bulgarian Khans and Tsars'' (''Balgarskite hanove i tsare'', ''Българските ханове и царе''), Veliko Tarnovo, 1996, p. 19 ISBN 954-427-216-X</ref>
Ред 89:
Когато [[османци|османските турци]] нападат България в средата на [[14 век]], някога могъщата българска армия е само сянка на предишния си образ. [[Феодализъм|феодалното]] разделение и широко разпространяващите се еретични учения като богомилството, [[адамитство]]то или [[варлаамитство]]то пречат на страната да събере значителна, обединена сила. Българите разчитат на укрепените си замъци за защита, но поради липса на общо единно управление, координацията между тях е слаба и те биват превзети един след друг.
Първоначално османската инвазия не се приема за сериозна заплаха нито от българите, нито от византийците. Само за едно десетилетие обаче, между [[1354]] и [[1364]], османците превземат на практика цяла [[Тракия]], овладявайки редица големи градове като [[Пловдив]], [[Стара Загора]], Дианаполис ([[Ямбол]]) и [[Адрианопол]] и побеждавайки няколко малки български отряда.<ref>Angelov, D. Certains aspects de la conquete des peuples balkaniques par des turks – BSI, 1956, 162, p. 237</ref> Вековното недоверие и старите спорове между българите и византийците провалят преговорите между двете държави за съюз и общи действия и дори довеждат до една последна византийско-българска война през
През [[1371]] голяма българо-[[сърби|сръбско]]-[[албанци|албанска]] армия под управлението на [[Вълкашин]] и [[Углеша]], двама феодални владетели в [[Македония (област)|Македония]], е унищожена от [[османци]]те под ръководството на [[Лала Шахин]] в [[битка при Черномен|битката при Черномен]] и скоро след това българският цар е принуден да се признае за [[васал]] на турците.<ref>Синодник царя Борила, с. 89</ref> Редица български крепости в [[Родопи]]те, [[Софийско поле|Софийското поле]] и днешна източна [[България]] падат една по една през следващите 20 години. През [[1393]] [[столица]]та Търново е [[Обсада на Търново|обсадена и превзета]] от османските турци, а три години по-късно пада и [[Видин]] – последния главен български град. Съпротивата срещу нашествениците продължава до [[1422]], когато [[страна]]та е напълно завладяна от османците с изключение на някои крайни [[българско землище|български земи]] останали под властта на локални [[властел]]и или [[Кралство Унгария]].
| |||