Такеши Канеширо: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Месец с малка буква |
м overlinking |
||
Ред 37:
Дебюта му в киното е в „''Героично трио 2: Палачите''“ („''Heroic Trio 2: Executioners''“) ([[1993]]) на Уонг Кар Вай, където е в ролята на палач. Филмът няма успех, но Такеши е забелязан и още през следващата година идва и пробивът с „''Чункин Експрес''“ („''Chungking Express''“) ([[1994]]) на [[Уонг Кар Вай]]. Изпълнението му прави толкова голямо впечатление, че Уонг го избира за ролята на чувствителен глухоням в „''Паднали Ангели''“ („''Fallen Angels''“) ([[1995]]), където Канеширо отново е блестящ.
Следват роли в „''Изгубени и намерени''“ („''Lost and Found''“) ([[1996]]) и „''Безсънен Град''“ („''Sleepless Town''“) ([[1998]]) на [[Лий Чингай]]. Участва и в независимия американски филм „''Твърде уморен за да умреш''“ („''Too Tired to Die''“) (
По-известните филми в които участва са „''Топло сърце''“ („''Tempting Heart''“) ([[1999]]) на [[Силвия Чанг]], „''[[Летящи кинжали]]''“ („''House of Flying Daggers''“) ([[2004]]) на [[Жан Иму]], „''Може би е любов''“ („''Perhaps Love''“) ([[2006]]), „''Господарите на войната''“ („''The Warlords''“) ([[2007]]) на [[Питър Чан]] и „''Битката при червените скали''“ („''The Battle of Red Cliff''“) ([[2008]] – [[2009]]) на [[Джон Ву]].
Ред 85:
|align="left" valign="top"|'''Reliable Best Friend <br>(可依靠的好朋友)'''
|align="left" valign="top"|
|align="left" valign="top"|''Mandarin album (Най-доброто от [[1992]] – [[1993]]) <br>(Премиера:
|-
|align="left" valign="top"|1994
| |||