Разлика между версии на „Тане Стойчев“

4 байта изтрити ,  преди 9 месеца
м
overlinking
м (Добавяне на Категория:Починали в Чеган, ползвайки HotCat)
м (overlinking)
[[Файл:BASA-1932K-1-425-6-Tane Lerinski and Petar Kostov Salashki.jpg|ляво|мини|250п|Тане Лерински (1) и четникът му Петър Стойчев Салашки (2). Източник [[Държавна агенция „Архиви“]]]]
[[Файл:Dzole-i-tane-lerinsko.jpg|мини|250п|Войводите Тане Стойчев (най-вляво) и Дзоле Стойчев (вторият отляво) със свои четници в Леринско]]
През [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] Тане Стойчев ръководи [[Лерински революционен район|Леринския революционен район]], заедно с [[Лечо Настев]] и [[Алексо Джорлев]].<ref>Христо Силянов, Освободителните борби на Македония, Том I, [http://www.promacedonia.org/obm1/6_1_6.html стр.309]</ref> В четата му влизат 250 души въоръжени с ловджийски пушки, такива система „Гра“ и брадви: 17 души от [[Церово (дем Суровичево)|Церово]] с войвода [[Стефан Гошев]], 42 души от [[Баница (дем Лерин)|Баница]] с [[Дзоле Стойчев]] и [[Нацо Кочев]], 25 души от [[Горничево]] с [[Дине Ташеминов]], 14 души от [[Борешница]] с [[Атанас Попов (Борешница)|Атанас Попов]], 13 души от [[Росен (дем Лерин)|Росен]], 50 души от [[Вощарани]] с Минче и [[Русе Ангеловски]], 30 души от [[Пътеле]] с [[Васил Календжиев]]<ref>Спомени на Георги Попхристов [http://www.promacedonia.org/gph/gph_16.html]</ref>. След началото на въстанието прекъсват телеграфните жици между [[Лерин]], [[Суровичево]] и [[Воден]], нападат турски аскер в [[Пътеле]] и се отбраняват в Суровичево.
 
След въстанието е един от малкото войводи, които остават в [[Македония (област)|Македония]] и допринася за възстановяването на дейността на организацията във [[Воденско]] и Леринско.<ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.</ref>