Теодор Рузвелт: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-Съединените Щати +Съединените щати) |
м overlinking |
||
Ред 9:
| отличия = [[Файл:Nobel prize medal.svg|20px]] [[Нобелова награда за мир]] (1906)
}} }}
'''Теодор Рузвелт''' ({{lang|en|Theodore Roosevelt}}) ([[27 октомври]], [[1858]] – [[6 януари]] [[1919]]) е бил 25-ият [[вицепрезидент на САЩ]] ([[1901]] г.) и 26-ият [[президент на САЩ]] (
Енергията, емоцията, уменията и неподправеното удоволствие, които Рузвелт е влагал в президентството, са изключителни. През живота си е бил автор, законотворец, войник, ловец на едър дивеч, [[дипломат]], [[природозащитник]], морски ентусиаст, поддръжник на мира и реформатор с прогресивни идеи. Заради своите многобройни достижения, заради решаващата роля, която му е отредила съдбата, той често се счита за един от най-великите американски президенти.
Ред 18:
Рузвелт е роден в квартал [[Грамърси]], [[Ню Йорк Сити]] на [[27 октомври]] [[1858]] година като второто от общо четири деца в семейството на [[Теодор Рузвелт старши]] ([[1831]] – [[1878]]) и [[Марта Бълок]] ([[1834]] – [[1884]]). Баща му е известен [[филантроп]] и търговец в Ню Йорк, съдружник във фирмата за внос на [[стъкло]] „Рузвелт и син“. Марта Бълок е била домакиня, известна красавица от Юга, израснала в [[Джорджия]] и със симпатии към [[Конфедеративни американски щати|Конфедерацията]].
Болнав и [[астма]]тик като дете, Рузвелт е трябвало да спи или седнал в леглото, или на стол, като през по-голямата част от детството си е страдал от [[диария]] и настинки. Въпреки физическото му състояние се смята, че той за кратко е посещавал семинарията „Френдс“, частно [[квакер]]ско училище на 16-та улица. Той е свръхактивен и често пакостлив младеж. Неговият интерес към [[зоология]]та, който го съпътства през целия живот, се заражда на 7 години, когато вижда на пазара мъртъв [[тюлен]]. След като се сдобива с неговата глава, той и още двама негови братовчеди създават „Музея на Рузвелт за естествена история“. Рузвелт напълва импровизирания си [[музей]] с множество животни, които улавя, изучава и подготвя за експозицията си. На деветгодишна възраст той систематизира знанията си за [[насекоми]]те в „Естествена история на
За да се справи с лошото му физическо състояние, баща му го насърчава да тренира в местния гимнастически салон и дори създава такъв в къщата, където живеят. По това време често яде бой от негови познати и това го кара да почне да се занимава с [[бокс]]. Две пътешествия в чужбина оказват изключително влияние в живота му:
Ред 59:
Маккинли и Рузвелт печелят президентската надпревара през [[1900]] г. срещу Уилям Дженингс Брайън и Алдай Стивънсън старши. Рузвелт е един от най-младите вицепрезиденти в историята (само [[Джон Брекенридж]] е по-млад). Той намира вицепрезидентството за неудовлетворяващо и счита, че няма особено политическо бъдеще и обмисля да се върне в правния факултет след завършването на мандата. На [[2 септември]] [[1901]] г. произнася изречението, което ще е дефиниращо за мандата му, когато на Щатския панаир в [[Минесота]] призовава американците ''„да говорят спокойно и да носят голямата тояга“'' без да знае, че само дванадесет дни по-късно завинаги ще заеме място в общественото съзнание.
Убийството на Маккинли през [[1901]] г. е това, което дава президентската длъжност на Рузвелт. Той полага клетва на [[14 септември]]
Рузвелт се наслаждава на президентството и сякаш е навсякъде. Той води членовете на кабинета и свои приятели на дълги и с високо темпо преходи, боксира се в стаите на Белия дом, забавлява се с децата си и чете усърдно. Той временно губи зрението си с едното око поради боксов мач. Неговият ентусиазъм и сякаш безгранична енергия карат посланика на [[Великобритания]] да обясни иронично на свой познат: ''“Винаги трябва да знаете, че президентът е на около шест години.“'' („You must always remember that the President is about six.“)
Ред 100:
Въпреки изключителната си популярност, той решава да не се кандидатира за нов мандат през [[1908]] г., решение, за което по-късно ще съжалява до края на живота си. Вместо това дава подкрепата си на своя дългогодишен приятел и военен министър [[Уилям Тафт]], за когото смята, че ще продължи неговата политика. След победата на Тафт Рузвелт с растящо притеснение разбира, че новият президент е далеч по-консервативен от него. Има собствена политика, която често е в противоречие с политиката, провеждана от Рузвелт преди това.
В резултат през [[1912]] г. Рузвелт се кандидатира за нов президентски мандат. Той търси подкрепата и номинацията на Републиканската партия, но е блокиран на Републиканския национален конвент от политическите машинации на Тафт, при все че има изключителна подкрепа, включително и смазваща победа на предварителните избори в родния щат на Тафт – [[Охайо]]. Рузвелт се отказва от републиканската подкрепа и се кандидатира от името на Прогресивната партия на САЩ, като по този начин жестоко подкопава обществената подкрепа за Тафт. Докато провежда кампанията си в [[Милуоки]], [[Уисконсин]], той е прострелян от съдържателя на бар [[Джон Шранк]] на [[14 октомври]]
Като писател той продължава да пише с изключителна страст по теми от американската външна политика до системата на парковете в страната. Едно от най-популярните му произведения е ''„През бразилския пущинак“'', в което описва своя експедиция в бразилската [[джунгла]] заедно с бразилския изследовател [[Кандидо Рондон]].
| |||