Разлика между версии на „Тихи океан“

8 байта изтрити ,  преди 6 месеца
м
overlinking
м (overlinking)
Морските граници на Тихия океан заедно с периферните му морета са следните:
* със [[Северния ледовит океан]] – чрез [[Берингов проток|Беринговия проток]], от нос Пеек (на полуостров [[Чукотка]]) до нос Принц Уелски (на полуостров Сюард в [[Аляска]]);
* с [[Индийския океан]] – чрез южната част на [[Малакски проток|Малакския проток]], протоците (Зондски, Балийски, Сумбава, Сумба и др.) между островите от [[Малайски архипелаг|Малайския архипелаг]], протоците [[Торесов проток|Торесов]] (между [[Нова Гвинея]] и [[Австралия]]) и [[Басов проток|Басов]] (между [[Австралия]] и [[Тасмания]]) и от най-южната точка на [[Тасмания]] по меридиана 146°55'и.д. до [[Антарктида]] ([[Бряг Джордж V]] на [[Земя Виктория]]);
* с [[Атлантическия океан]] – чрез протока [[Дрейк (проток)]], по 67°16'з.д. от [[Антарктически полуостров|Антарктическия полуостров]] до нос нос [[Хорн (нос)|Хорн]] и крайната източна част на [[Магеланов проток|Магелановия проток]].<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article110849.html «Большая Советская Энциклопедия» – Тихий океан, т. 26, стр. 588-594]</ref>
 
 
== Геоложки строеж ==
Разпространението на дънните наслаги е тясно свързано с тектониката и релефа на дъното и е подчинено на циркумконтиненталната, вертикалната и климатичната зоналност. Теригенните матириали (пясъци, алевролити) и глинестите наслаги са развити върху подводните краища на континентите, в морските котловини, дълбоководните падини и смесените части по дъното на осеана. Съществена роля играят турбиди (подводни мътни потоци), а във високите ширини – натрошени материали внасяни от ледниците. Сред биогенните наслаги преобладават пелагическите варовици – коколито-фораминифери, заемащи обширни пространства по дъното на океана на дълбочина до 4 – 4,5 km, а в плитчините – ракообразните и кораловите водорасли. Силициевите наслаги (диатомови и диатомо-ворадиолариеви) образуват три широки пояса в зоните с висока продуктивност на фитопланктон – северен, обхващащ далекоизточните морета, екваториален и субантарктичен. Освен това диатомовите тини присъстват в [[Калифорнийския залив]], близо до бреговете на [[Перу]] и по дъното на някои депресии и падини. Пелагическите „червени“ глини са развити на дълбочина над 4,5 – 5 km в слабопродуктивни зони. В западната част на океана дънните наслаги много често са обогатени с продукти от андезитов (пепел, туфити), а в централните части – от базалтов вулканизъм. Огромни площи от дъното на Тихия океан са покрити с желязно-манганови конкреции с повишено съдържание на мед, никел и кобалт. В областта на Източнотихоокеанското възвишение и околните му котловини присъстват металоносни тини с повече от 10% желязо. В шелфа и подводните планини са разпространени фосфорити, предимно доантропогенни, като съвременни фосфорити се срещат в шелфа на [[Перу]] и [[Чили]]. По върховете и склоновете на много подводни хребети и възвишения, в зоната на разломите и по хълмистите дъна на котловините има обилни изходи от древни наслаги – от неогена до долното креда, а също и вулканични породи, предимно базалтови. В падините Тонга и Марианска са открити интрузивни ултраосновни и основни скали – дунити, перидотити, серпентинити, габро-норити. Мощността на утаечния пласт по дъното на океана и в падините се колебае от 0 до 2 – 3 km (средно няколкостотин метра), като се увеличава в близост до континентите и в екваториалната зона. По данни на дълбоководните океански сондирания, възрастта им постепенно се изменя от Източнотихоокеанското възвишение на северозапад – от плейстоцен-плиоценска до юрска (в района на платото Шатски), а на югоизток – до кредна възраст.<ref name="bse"/>
 
=== Полезни изкопаеми ===