Слободан Милошевич: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
м overlinking |
||
Ред 15:
Политическата му дейност започва през [[1959]] г., когато постъпва в [[Югославска комунистическа партия|Югославската комунистическа партия]]. През [[1964]] г. завършва [[право]] в [[Белградски университет|Белградския университет]]. През [[1974]] г. става генерален директор на „Техногаз“, а от [[1978]] до [[1983]] г. е директор на „Београдска банка“.
През 1984 г. става Първи секретар на Белградския градски комитет на [[ЮКП]]. През [[май]] [[1986]] г. е избран за генерален секретар на ЦК на Сръбската Комунистическа Партия, официално наричан Председател на Председателството на ЦК на Съюза на Комунистите в Сърбия на който пост е до май [[1989]] г. а на [[28 юни]]
На [[28 юни]] [[1989]] година, т.е. само няколко месеца преди падането на [[Берлинска стена|Берлинската стена]], Слободан Милошевич държи [[реч на Газиместан]] с която прави недвусмислена заявка за сръбското водачество над [[народ]]ите в бивша [[Югославия]]. Милошевич оцелява на власт и след падането на неговите балкански съюзници [[Тодор Живков]] и [[Николае Чаушеску]] през 1989 г. През [[1990]] г. е избран за президент на Сърбия. Въпреки провала на опита да е свален, Милошевич управлява Сърбия и остатъчна Югославия в условията на жестоки войни след разпада на Социалистическа Федеративна Република Югославия след 1992 г. – войните в Хърватия (1991 – 1995) и Босна и Херцеговина (1992 – 1995), както и войната в Косово (1998 – 2000).
|