Разлика между версии на „ФК Хебър (Пазарджик)“

м
overlinking
м
м (overlinking)
[[Първите]] прояви на футболната игра в Пазарджик се свързват с името на учителя [[Димитър Цонев]], но най-съществен принос за популяризирането на футбола в Пазарджик е [[Георги Сербезов]], завършил френския колеж в [[Истанбул|Цариград]].
 
Като учител в родния си град Татар Пазарджик, той още от [[1916]] г. провежда занимания по футбол на игрището на военното поделение, наречено „Лагера“ (сега „Зоната на Здравето“ при плувните басейни) на южния бряг на [[река]] [[Марица]] и на поляните и главната алея на Острова. Инженер [[Лазар Василев]], студент по това време в [[Прага]], донася първата футболна топка в града. По същото време топка донася и [[Георги Коларов]]. Първо любителите на играта използват парцалена топка, заменена по-късно от гумена. Привържениците на футбола бързо се увеличават главно сред учащата младеж и на [[31 май]] [[1918]] г. група ученици (10 души) от местната гимназия, ръководени от [[Георги Сербезов]], поставят основите на първия футболен клуб „Христо Ботев“, преименуван впоследствие на Ученическо-спортно туристическо дружество „Христо Ботев“. Това е официалната дата на първия футболен клуб в Татар Пазарджик. Уставът на клуба е утвърден от Министерството на просветата със заповед № 8355 от [[16 април]] [[1920]] г. Събранията на клуба са провеждани в Хаджипоповата къща-на [[Хаджи поп Тилев]]. Това е била голяма къща на два етажа, превърната по-късно в училище. Скоро в дружеството се записват и цивилни граждани. За негов първи ръководител е избран [[Георги Сербезов]], както пише в издадения през [[1925]] г. от [[Димитър Бараклийски]] първи официален бюлетин на клуба: "Татар Пазарджишки Спортен клубъ „Христо Ботевъ“ 1918".
 
Там се вижда и клубната значка във форма на сърце, оцветена в червено и бяло с буквата „Б“ в средата. Футболистите играят с екип: червени фланелки, бели гащета и черни чорапи. Първите срещи са играни с местни ученици или махленски сформирани отбори. Това е така и заради войната, приключила с [[Ньойски мирен договор|Ньойския мирен договор]]. Първата официална среща на „Ботев“ (Пазарджик) е с отбора на [[ПФК Локомотив (Пловдив)|„Левски“ (Пловдив]]) на [[25 май]] [[1919]] г.
В края на [[1919]] г. в българския квартал „[[Вароша (квартал)|Вароша]]“ (варош от [[Унгария|унгарски]] значи град) е основан втори клуб в града: „Васил Левски“. Едни от съоснователите на Левски са: [[Васил Василев (Циката)|Васил Василев]]-Циката, [[Иван Лесов|Иван Лесата]], [[Илия Йовчев]] и [[Панчо Терзийски]]. Първият тим на СК „Левски“ просъществува кратко време и се възобновява през [[1920]] г. Това е клубът на Южен Пазарджик. Играят изцяло в сини екипи. През [[1926]] г. се обединява с Ботев, а през [[1928]] г. се възстановява под името „Левски 28“.
 
През пролетта на [[1921]] г. на [[15 март]] в квартал [[Чиксалън (квартал)|Чиксалън]] – Костадиновския квартал е основан трети пазарджишки тим: „Георги Бенковски“. Още неукрепнал като клуб, той изживява период на пасивност от [[25 декември]] [[1922]] г. до [[10 май]] [[1923]] г. Подновен е на [[11 юни]] [[1923]] г. с устав, утвърден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве на [[3 декември]] [[1924]] г. Спортният клуб „Георги Бенковски“ се основава към читалище „Свети Константин“. В първия тим на Бенковски играят: [[Георги Николчев]], [[Венко Гиздов]], [[Петър Кузев]], Никола Ангелов, [[Борис Велев]]-Елката, [[Асен Генов]], [[Христо Спасов]]-Пищола, [[Атанас Итов]]-Чиряша. По-късно членове на клуба стават: [[Михаил Минков]], [[Димо Димов]] (преминал по-късно в „Левски“), [[Борис Делчев]], [[Жан Паунчев]], [[Никола Терзийски]], [[Стоян Велчев]] и др. Това е клубът от северозападен Пазарджик. Играят в жълто и черно. Клубът спира съществуването си от [[1927]] г. до [[15 август]] [[1930]] г., когато отново е възобновен. На [[2 юни]] [[1945]] г. се обединява със „Славия“ под името „Септемврий“.
 
През [[1922]] г. в [[Петковски квартал|Петковския квартал]] (Ени махала) до църквата „Света Петка“ се създава СК „Звезда“, с председател [[Любен Хаджикръстев]]. Същата година клубът е бил разтурен, но е възстановен през [[1923]] г. с ново име „Славия“, но със същия председател. Игрището на „Славия“ се е намирало в близост до днешния жилищен комплекс [[Марица (жилищен комплекс)|Марица]]. Играят изцяло в бяло. Това е клуба на източен Пазарджик. Състезава се до [[1926]] г., когато на [[21 ноември]] се обединява с „Тракиец“ под името „Тракийска слава“. Възобновен като „Славия“ на [[15 август]] [[1930]] г. Отново спира съществуването си през [[1933]] г. Възобновен на [[2 юни]] [[1945]] г., когато играе два мача и на [[8 юни]] същата година се обединява с „Бенковски“ под името „Септемврий“.
Като областен първенец СК „Ботев“ участва във финалния кръг за царската купа през [[1935]] г. „Ботев“ (Пазарджик) се класира на четвъртфинал, където побеждава отбора на „Победа“ (Плевен) със 7:1. На полуфинала губи от „Тича“ (Варна) с 0:7 (четвърто място в първенството).
 
СК „Ботев“ е градски първенец от [[1918]] до [[1933]] г., през [[1935]], [[1936]] и [[1937]] г.; футболен първенец на Пловдивска област през [[1925]], [[1926]], [[1927]], [[1935]] и [[1936]] г.; носител на юношеската купа на Пловдивска област през [[1930]], [[1932]] и [[1938]] г. През лятото на [[1935]] г. като областен първенец е на турне в [[Югославия]] – [[Крушевац]]. Играе срещу местния шампион СК „Обилич“ и го побеждава с 5:1.
 
По-известни треньори са били националният състезател от СК „Левски“ София [[Кирил Йовович]], [[Никола Щерев]] (Старика), [[Любен Манев]], [[Иван Радоев (футболист)|Иван Радоев]], [[Борислав Габровски]] и други. Мачовете в Пазарджик са били реферирани от [[Любен Манев]], [[Васил Коев]], [[Васил Юртов]], [[Зарех Месрубян]]. За отговорни мачове съдии са били назначавани от [[София]] и [[Пловдив]], като се помни съдията [[Борис Лекишев]]. От [[1931]] г. до [[1941]] г. в градското футболно първенство са се състезавали само 4 клуба: „Ботев“, „Левски“, „Бенковски“ и „Славия“. Това се дължи на окрупняване на клубовете и някои обединения през [[1925]] г. като: „Победа“ с „Тракиец“ стават „Тракиец“, „Раковски“ с „Ботев“ става „Ботев“, „Самсон“ с „Бар Кохба“ под името „Бар Кохба“, през [[1926]] г.: „Левски“ и „Ботев“ се обединяват до [[1928]] г. под името „Ботев“; „Тракиец“ и „Славия“ стават „Тракийска слава“. През [[1943]] г. се основава и един работнически клуб „Ибонит“, наречен на завода за каучук, който се разпада през [[септември]] [[1944]] г.
 
=== 1945 – 1959 г. ===
С промените, настъпили след [[9 септември]] [[1944]] г., футболът в Пазарджик също се променя. Съществуващите 4 клуба в града се обединяват, за да формират 2 нови клуба на [[8 юни]] [[1945]] г.: „Спартак“ от обединението на „Ботев“ и „Левски“ и „Септември“ от обединението на „Славия“ и „Бенковски“. Година по-късно в Пазарджик се създават два нови клуба: „Текстилец“ и „Динамо“. Те се състезават само една година, защото на [[8 юни]] [[1947]] г. се обединяват със „Спартак“ и „Септември“. Новият клуб носи името „Чавдар“ до [[1948]] г. и екипите са изцяло в бяло. На [[20 септември]] [[1948]] г. „Чавдар“ се разпада и се образуват два клуба „Септември“ и „Спартак“. Така Пазарджик отново има два отбора.
 
През [[1949]] г. има реорганизация във футбола в страната и в града се образуват 7 ДСО ([[Доброволна спортна организация|Доброволни спортни организации]]). Те са създадени на ведомствен и професионален принцип, както следва:
След [[1959]] г. отборът на „Ботев“ Пазарджик се състезава сравнително успешно в състава на Южната „Б“ РФГ. През [[август]] [[1957]] г. за нуждите на клуба е построен нов стадион: „Любен Шкодров“. В началото на 60-те в Пазарджик развитие получава работническият спорт. Към предприятията в града се създават футболни отбори. Най-успешен е този към Акумулаторния завод: „Искра“, който успешно се представя в първенствата и участва в надпреварата за купата на страната. Отборът на „Ботев“ първоначално играе с червено и бяло, а емблемата е буквата Б в кръг. През [[1966]] г., когато отборът влиза в [["Б" Професионална футболна група|„Б“ група]] екипите са раирани и са в жълто и черно или червено и черно.
 
През [[1970]] г. на общо събрание на клуба се решава той от „Ботев“ да бъде преименуван на „Марица“ – на името на реката, която тече през града. Това става още през сезона и екипите са в синьо и жълто или изцяло синьо, за да символизират водите на реката. Под това име клубът просъществува едва 3 години до [[1973]] г. На [[10 юли]] [[1973]] г. името на футболния клуб отново е сменено. Този път е решено отборът да носи името „Георги Бенковски“. В този период отборът на Пазарджик сменя три имена и играе успешно в Южната „Б“ РФГ и в „Зона Тракия“.
 
През периода [[1965]] – [[1979]] г. в Пазарджик е съществувал и отбор „Искра“, който се е състезавал за [[Купа на Съветската армия|купата на Съветската армия]] през сезона [[1976]] – [[1977]] г. През 60-те години на ХХ век е имало и много работнически тимове.
=== Наименования ===
* „Ботев“, от [[31 май]] [[1918]] г. до [[8 юни]] [[1945]] г.
* „Спартак“, от [[8 юни]] [[1945]] г. до [[8 юни]] [[1947]] г.
* „Чавдар“, от [[8 юни]] [[1947]] г. до [[20 септември]] [[1948]] г.
* „Спартак“, от [[20 септември]] [[1948]] г. до [[27 август]] [[1949]] г.
Първото игрище на Спортен клуб „Христо Ботев“ през [[1918]] г. е било отредено от тогавашния околийски съвет на десния бряг на река Марица в местността (квартал) „Лагера“, където днес се намират игрището в „Зоната на Здравето“ и плувните басейни. Там са се играли мачовете на СК „Ботев“ в градското първенство до [[1928]] г. Първият мач, който се е състоял на това футболно игрище е на [[25 май]] [[1919]] г. с отбора на „Левски“ (Пловдив) 1:2. Първият тим на „Ботев“ (Пазарджик) използва игрището през първите 10 години.
 
Второто игрище на Ботев е на Острова. През [[1928]] г. буря поваля много дървета и оформя новото игрище и няколко месеца по-късно то става основното. Управата на СК „Ботев“-Пазарджик, подпомогната от Общината, хвърля много сили, предимно с лично участие, за направата на игрището. Новото игрище носи името на градския остров „Свобода“. Открито е официално с мача „Ботев“ (Пазарджик) – „Славия“ (София) 1:3 на [[8 април]] [[1925]] г. На [[7 април]] [[1927]] г. при откриването на сезона е направен и стадион на игрището на „Ботев“, а през месец май е открит и осветен бюст-паметник на „Христо Ботев“ пред игрището. Построен е и павилион-съблекалня с бетонирана пред него площадка през [[1929]] г. При откриването на електроцентрала „Въча“ през същата година се прокарва ток до парк „Острова“ и до стадиона и се провежда ''първият мач в България на електрическо осветление между местния „Ботев“ и австрийските работници''.(Мачовете, играни от „Левски“ и „Славия“ (София) през [[1919]] г., са на прожектори.) На [[17 март]] [[1934]] г. Спортен клуб „Ботев“ загражда вече собственото си игрище с дъсчена ограда, а на [[15 май]] [[1934]] г. получава нотариален акт за стадиона. През същата година игрището се залесява със средства на общината и е монтирано по-модерно нощно осветление, но вечер са играни само приятелски срещи. На [[2 септември]] [[1934]] г. на игрище „Ботев“ е монтиран и радиоапарат. По колоритен начин са започвали мачовете на този стадион – с изстрелване на ракета. На [[13 август]] [[1938]] г. е предложено колодрумът да се премести на игрището на „Ботев“ и съвместно да се съчетаят един образцов колодрум и футболно игрище. През годините игрището е носило имената „Острова“; „Свобода“; „Ботев“ и „Спартак“. Изоставен е през [[1956]] г.
 
=== Стадион „[[Любен Шкодров (стадион)|Любен Шкодров]]“ ===