Сухарто: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 158:
[[Файл:Suharto resigns.jpg|мини|Сухарто изнася реч с оставката си на 21 май 1998 г.]]
През 1980-те години властта на Сухарто се поддържа от отслабването на цивилното общество, нагласените избори и прибягването до военните сили. След като се пенсионира от въоръжените сили през юни 1976 г., Сухарто предприема преорганизация на въоръжените сили, така че да пренасочи властта от военните командири към президента. През март 1983 г. той назначава генерал Леонардус Бенямин Мурдани като главнокомандващ въоръжените сили, тъй той има строг подход към елементите, които се противопоставят на
В периода 1983 – 1985 г. военни отряди убиват до 10 хил. души, подозирани в престъпления, като отговор на внезапен скок на престъпността. Прийомите на Сухарто предизвикват протести от страна на консервативните ислямистки групи, които считат ислямския закон за най-висшестоящ. През септември 1984 г. армията избива до 100 мюсюлмански протестиращи в северната част на Джакарта. Следва вълна от малки бомбени атентати, включително и при [[Боробудур]], които са наказани със стотици арести на ислямистки активисти. Нападенията срещу полицията от движението „Свободен Ачех“ през 1989 г. довеждат до военна операция, в която са убити 2000 души и край на бунтовете през 1992 г. През 1984 г. правителството на Сухарто се опитва да увеличи контрола над медиите, като приема закон, задължаващат всички медии да работят само с нужен лиценз, който по всяко време може да се отнеме от Министерството на информацията.<ref>Aspinal (1999), pp. ii–iii</ref>
| |||