Уикипедия

Сухарто: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 173:
През декември 1997 г. Сухарто не присъства на среща на президентите на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия за пръв път, за което по-късно се разбира, че се дължи на малък [[инсулт]], пораждайки спекулации относно здравословното му състояние и бъдещето на президентството. В средата на декември, когато кризата бушува с пълна силна в страната, той се появява на пресконференция, за да препотвърди авторитета си и да помоли хората да вярват на правителството.<ref>Friend (2003), p. 313.</ref> Въпреки това, опитите му да си възвърне доверието на хората няма особен ефект.
 
Икономическата катастрофа е придружавана от повишаващо се политическо напрежение. През 1997 г. партията Голкар печели поредните нагласени избори, а през март 1998 г. Сухарто единодушно е избран за още един петгодишен мандат. Той номинира Бухарудин Юсуф Хабиби за вицепррезидентвицепрезидент, след което отрупва кабинета със свои роднини и бизнес партньори. Това само влошава кризата.<ref>Friend (2003), p. 314; Monash Asia Institute (1999), p. v</ref> Правителството увеличава цените на горивата със 70% през май 1998 г., когато задейства поредната вълна от протести в Медан.<ref>Purdey (2006), p. 115</ref>
 
На Сухарто все повече се гледа като на първоизточника на икономическата и политическата кризи в страната, поради което видни политически фигорифигури започват открито да говорят срещу него, а през януари 1998 г. университетските студенти започват да организират демонстрации из цялата страна.<ref>Elson (2001), p. 267</ref> Кризата достига своятсвоята връхавръхна точка, когато Сухарто е на визита в [[Египет]] на 12 май 1998 г., а силите за сигурност убиват четири демонстранта в Джакарта. Безредиците из страната през следващите дни унищожават хиляди сгради и убиват над 1000 души. Етническите китайци и бизнесите им се оказват главни мишени на насилието.
 
На 16 май десетки хиляди университетски студенти настояват за оставката на Сухарто и окупират сградата на парламента. Когато Сухарто се завръща в Джакарта, той предлага да подаде оставка през 2003 г. и да внесе промени в кабинета. Тези усилия се оказват неуспешни, когато политическите му съюзници го изоставят, отказвайки да се включват в предложения нов кабинет. На 21 май 1998 г. Сухарто обявява, че е подал оставка, след което вицепрезидентът Хабиби заема президентската длъжност съгласно конституцията.<ref name="SMH_McDONALD">{{cite news| last = McDonald| first = Hamish| title = No End to Ambition| newspaper = Sydney Morning Herald| date = 28 януари 2008| url = http://www.smh.com.au/news/world/no-end-to-ambition/2008/01/27/1201368944638.html}}</ref><ref name="Vickers 2005, pp. 203–207">Vickers (2005), pp. 203 – 207.</ref><ref>E. Aspinall, H. Feith, and G. Van Klinken (eds) The Last Days of President Suharto, Monash Asia Institute, pp. iv-vii.</ref>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Сухарто“.