ФК „Хебър“ (Пазарджик): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
м overlinking |
||
Ред 65:
Като областен първенец СК „Ботев“ участва във финалния кръг за царската купа през [[1935]] г. „Ботев“ (Пазарджик) се класира на четвъртфинал, където побеждава отбора на „Победа“ (Плевен) със 7:1. На полуфинала губи от „Тича“ (Варна) с 0:7 (четвърто място в първенството).
СК „Ботев“ е градски първенец от [[1918]] до [[1933]] г., през [[1935]], [[1936]] и [[1937]] г.; футболен първенец на Пловдивска област през [[1925]], [[1926]], [[1927]], 1935 и [[1936]] г.; носител на юношеската купа на Пловдивска област през [[1930]], [[1932]] и [[1938]] г. През лятото на
По-известни треньори са били националният състезател от СК „Левски“ София [[Кирил Йовович]], [[Никола Щерев]] (Старика), [[Любен Манев]], [[Иван Радоев (футболист)|Иван Радоев]], [[Борислав Габровски]] и други. Мачовете в Пазарджик са били реферирани от [[Любен Манев]], [[Васил Коев]], [[Васил Юртов]], [[Зарех Месрубян]]. За отговорни мачове съдии са били назначавани от [[София]] и [[Пловдив]], като се помни съдията [[Борис Лекишев]]. От [[1931]] г. до [[1941]] г. в градското футболно първенство са се състезавали само 4 клуба: „Ботев“, „Левски“, „Бенковски“ и „Славия“. Това се дължи на окрупняване на клубовете и някои обединения през [[1925]] г. като: „Победа“ с „Тракиец“ стават „Тракиец“, „Раковски“ с „Ботев“ става „Ботев“, „Самсон“ с „Бар Кохба“ под името „Бар Кохба“, през [[1926]] г.: „Левски“ и „Ботев“ се обединяват до [[1928]] г. под името „Ботев“; „Тракиец“ и „Славия“ стават „Тракийска слава“. През [[1943]] г. се основава и един работнически клуб „Ибонит“, наречен на завода за каучук, който се разпада през [[септември]] [[1944]] г.
Ред 191:
Първото игрище на Спортен клуб „Христо Ботев“ през [[1918]] г. е било отредено от тогавашния околийски съвет на десния бряг на река Марица в местността (квартал) „Лагера“, където днес се намират игрището в „Зоната на Здравето“ и плувните басейни. Там са се играли мачовете на СК „Ботев“ в градското първенство до [[1928]] г. Първият мач, който се е състоял на това футболно игрище е на [[25 май]] [[1919]] г. с отбора на „Левски“ (Пловдив) 1:2. Първият тим на „Ботев“ (Пазарджик) използва игрището през първите 10 години.
Второто игрище на Ботев е на Острова. През [[1928]] г. буря поваля много дървета и оформя новото игрище и няколко месеца по-късно то става основното. Управата на СК „Ботев“-Пазарджик, подпомогната от Общината, хвърля много сили, предимно с лично участие, за направата на игрището. Новото игрище носи името на градския остров „Свобода“. Открито е официално с мача „Ботев“ (Пазарджик) – „Славия“ (София) 1:3 на [[8 април]] [[1925]] г. На [[7 април]] [[1927]] г. при откриването на сезона е направен и стадион на игрището на „Ботев“, а през месец май е открит и осветен бюст-паметник на „Христо Ботев“ пред игрището. Построен е и павилион-съблекалня с бетонирана пред него площадка през [[1929]] г. При откриването на електроцентрала „Въча“ през същата година се прокарва ток до парк „Острова“ и до стадиона и се провежда ''първият мач в България на електрическо осветление между местния „Ботев“ и австрийските работници''.(Мачовете, играни от „Левски“ и „Славия“ (София) през [[1919]] г., са на прожектори.) На [[17 март]] [[1934]] г. Спортен клуб „Ботев“ загражда вече собственото си игрище с дъсчена ограда, а на [[15 май]] 1934 г. получава нотариален акт за стадиона. През същата година игрището се залесява със средства на общината и е монтирано по-модерно нощно осветление, но вечер са играни само приятелски срещи. На [[2 септември]]
=== Стадион „[[Любен Шкодров (стадион)|Любен Шкодров]]“ ===
| |||