Фонология: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире; козметични промени |
м overlinking |
||
Ред 1:
{{без източници}}
{{фонетика и фонология}}
'''Фонологията''' изучава организацията и употребата на [[звук]]овете в [[естествен език|естествените езици]]. Фонологичната система на един [[Език (лингвистика)|език]] включва описание на [[звук]]овете и техните характеристики, а също и правилата, които определят как
== Фонология и модели ==
В класическата фонология централно място заемат [[фонема|фонемите]] и техните възможни комбинации. В стандартната генеративна фонология централни са отличителните характеристики. Потокът на речта е обрисуван като линейна последователност от отделни [[звук]]ове-сегменти, като всеки сегмент е композиран от едновременно проявяващи се черти/характеристики, докато при нелинеарните фонологични модели потокът на речта е представен като многостранна (пространствна) не просто линеарна последователност от
Нелинеарни модели са аутосегментната фонология, метричната фонология и лексикалната фонология.
Фонологията е наука, която изследва формата, структурата на звуковия строеж, т.е. говорния звук и суперсегментните явления на речта от гледище на тяхната лингвистична функция в процеса на говорната комуникация. Нейната задача е да установи и систематизира онези звукови сегменти, които, противопоставяйки се един на друг в определен език, осигуряват различие в звуковата обвивка на морфемите и словоформите. С този си аспект фонологията се различава от фонетиката, чиято основна задача е да изследва говорния звук от гледище на неговата материална реализация – артикулационни движения, акустичен състав, слухова идентификация и др.
|