Формоза (папа): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Общи промени; козметични промени
м overlinking
Ред 22:
В антуража на папата има много, които не одобряват коронацията на Карл II, предпочитайки вдовицата на Лудвиг Немски. Опасявайки се от грозящите ги наказания, противниците на папската воля напускат [[Рим]], търсейки друго убежище. Между тях е и кардинал Формоз, който незнайно защо е сполетян от папското неблаговоление. След като именно Формоз призовава Карл Плешиви в Рим, а по-късно и подпомага бягството му до Тур в Западното Франкско Кралство, нищо не подсказва за отрицателно отношение към новия император. Въпреки това не е в съгласие с папските политически възгледи, опасявайки се да не бъде застигнат от съдбата на останалите му политически противници. Още от [[872]] г. Формоз е кандидат за папското място, затова може би Йоан VIII го вижда като вероятен противник. При бягството на Формоз Йоан VIII свиква синод, в който заповядва на бегълците да се завърнат незабавно в Рим. При отказа им да се завърнат биват осъдени на втори синод, проведен на [[30 юни]] [[875]] г. Ако Формоз се завърне в Рим, го очаква отлъчване от Църквата и отнемане на църковните му титли по обвинения в амбициозни стремежи към поста на архиепископ на България. По-късно биват добавени и обвинения в ограбване на римски манастири, изпълнение на служба, въпреки запрещението, заговорничене с определени личности за превземането на папството и т.н.
 
Присъдата над Формоз и останалите е официално представена пред император Карл II през юни. През [[878]] Йоан VIII лично посещава императора, а свалянето на титлите на Формоз, който присъства лично, става по време на Тройския синод. В протокола на синода, макар със съмнителна автентичност, е записано, че отлъчването му е отменено в замяна на клетва, положена от Формоз пред папа Йоан VIII, никога да не се завърне в Рим или да практикува свещеничество. Следващите години Формоса прекарва в Санс. Наследникът на Йоан VIII, [[Марин I]], освобождава Формоз от клетвата му и го призовава обратно в Рим, където му връща епархията в Порто. При кратките управления на [[Марин I]] и [[Адриан III]], както и при [[Стефан VI]] нищо важно не се споменава за Формоз.
 
== Папство ==
Ред 39:
[[Карл III|Карл Дебели]] обединява франкските кралства през [[885]] г., но след детронирането и смъртта му през [[887]] г. Арнулф Каринтийски, неговия наследник, не съумява да запази целостта на кралството, като италианската част от франкското кралство попада под властта на херцог Гвидо Сполето, често влизащ в пререкания с папите. Скоро след собствената си коронация Формоз е принуден да коронова Гвидо и сина му Ламберт за императори на Рим през [[април]] [[892]] г.
 
Политическото положение в Италия има известно влияние върху папата като глава на католическата църква и независимостта на Църквата. Римския император Гвидо де Сполето, противник на папството, наближава Рим, заплашвайки папската столица. Формоз изпраща вест за положението си до [[Император на Свещената Римска Империя|Свещения римски император]] [[Арнулф Каринтийски|Арнулф]], молейки го да му се отзове на помощ. През [[894]] г. Арнулф прави първия си поход, завземайки всички територии северно от река [[По]]. Гвидо умира през декември същата година, оставяйки сина си Ламберт, който Формоз бил короновал, на грижите на императрицата Агилтрюда, върл противник на Каролингската династия. През есента на [[895]] г. Арнулф предприема втория си италиански поход и до [[февруари]] [[896]] г. застава пред вратите на Рим. Макар императрицата да се е укрепила в града, Арнулф нахлува, сваляйки я от власт, като самият той бива официално коронован от папата. Скоро след това Формоз умира на [[4 април]] [[896]]. Наследен е от [[Бонифаций VI]], който управлява само петнадесет дена.
 
== Посмъртен процес ==