ФК „Хебър“ (Пазарджик): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking
м overlinking
Ред 65:
Като областен първенец СК „Ботев“ участва във финалния кръг за царската купа през [[1935]] г. „Ботев“ (Пазарджик) се класира на четвъртфинал, където побеждава отбора на „Победа“ (Плевен) със 7:1. На полуфинала губи от „Тича“ (Варна) с 0:7 (четвърто място в първенството).
 
СК „Ботев“ е градски първенец от [[1918]] до [[1933]] г., през [[1935]], [[1936]] и [[1937]] г.; футболен първенец на Пловдивска област през [[1925]], [[1926]], [[1927]], 1935 и [[1936]] г.; носител на юношеската купа на Пловдивска област през [[1930]], [[1932]] и [[1938]] г. През лятото на 1935 г. като областен първенец е на турне в [[Югославия]] – [[Крушевац]]. Играе срещу местния шампион СК „Обилич“ и го побеждава с 5:1.
 
По-известни треньори са били националният състезател от СК „Левски“ София [[Кирил Йовович]], [[Никола Щерев]] (Старика), [[Любен Манев]], [[Иван Радоев (футболист)|Иван Радоев]], [[Борислав Габровски]] и други. Мачовете в Пазарджик са били реферирани от [[Любен Манев]], [[Васил Коев]], [[Васил Юртов]], [[Зарех Месрубян]]. За отговорни мачове съдии са били назначавани от [[София]] и [[Пловдив]], като се помни съдията [[Борис Лекишев]]. От [[1931]] г. до [[1941]] г. в градското футболно първенство са се състезавали само 4 клуба: „Ботев“, „Левски“, „Бенковски“ и „Славия“. Това се дължи на окрупняване на клубовете и някои обединения през [[1925]] г. като: „Победа“ с „Тракиец“ стават „Тракиец“, „Раковски“ с „Ботев“ става „Ботев“, „Самсон“ с „Бар Кохба“ под името „Бар Кохба“, през [[1926]] г.: „Левски“ и „Ботев“ се обединяват до [[1928]] г. под името „Ботев“; „Тракиец“ и „Славия“ стават „Тракийска слава“. През [[1943]] г. се основава и един работнически клуб „Ибонит“, наречен на завода за каучук, който се разпада през [[септември]] [[1944]] г.