Боробудур: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 21:
}}
 
'''Боробудур''' или '''Барабудур''' ({{lang|id|Candi Borobudur}}; {{lang|jv|ꦕꦤ꧀ꦣꦶꦧꦫꦧꦸꦣꦸꦂ}}) е [[Будизъм|будистки]] [[Махаяна]] монумент, изграден през ІХ век близо до Магеланг, Централна [[Централна Ява]], [[Индонезия]].
 
Комплексът обхваща 6 квадратни и 3 кръгли платформи, разположени една върху друга. Те са украсени с 2672 релефни пана и 504 [[Сидхарта Гаутама Буда|Буда]] статуи. Главният купол, намиращ се на най-горната платформа е заобиколен от 72 Буда статуи, поставени във вътрешността на ажурни [[ступа|ступи]].
 
Данните сочат, че Боробудур е изоставен при упадъка на будистките и хиндуистките[[Индуизъм|индуистките]] кралства на Ява през 14 век при настъпването на [[ислям]]а<ref name="Soekmono4"/>. Съществуванието му става известно за света през [[1814]] г. благодарение на сър Томас Рафълс, британски губернатор на Ява. Местните хора му подсказали къде да намери монумента. Оттогава паметникът преминава няколко [[Реставрация (възстановяване)|реставрации]]. Последната извършена между 1975 и 1982 г. съвместно от правителството на Индонезия и [[Юнеско]]. След това Монументът е включен в списъка на световното културно и природно наследство на Юнеско. <ref name="unesco-whc">
{{cite web| url=http://whc.unesco.org/en/list/592| title=Borobudur Temple Compounds| publisher=[[UNESCO]]| work=[[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО]]| accessdate=28 декември 2008}}</ref>
 
Ред 34:
Няма открити писмени източници за това кой е построил Боробудур, както и каква е била целта му.<ref name="Soekmono9">Soekmono (1976), page 9.</ref> Времето на построяването е оценено от сравнението на каменните релефи, гравирани на скритото подножие на храма и надписи, обикновено срещани в кралски грамоти от 8 – 9 век. Вероятно Боробудур е построен около [[800]] г.<ref name="Soekmono9"/> Това отговаря на периода между [[760]] и [[830]] г., разцвета на династията Сайлендра в централна Ява,<ref>Miksic (1990)</ref> времето на влиянието на империята Шривиджая. Според оценките строителството е отнело около 75 години и завършва по време на царуването на Самаратунга през 825 г.<ref name="Dumarcay">Dumarçay (1991).</ref><ref>{{cite book|title=Early Kingdoms of the Indonesian Archipelago and the Malay Peninsula| author=Paul Michel Munoz| publisher=Didier Millet| year=2007| isbn= 9814155675| pages=143| location=Singapore}}</ref>
 
Има известна неяснота относно това дали владетелите на Ява по това време са будисти или хиндуисти. Кралете от династията Сайлендра са известни като пламенни последователи на [[Сидхарта Гаутама Буда|Буда]], макар и някои каменни гравюри от това време да подсказват, че те са били хиндуисти. <ref name="Dumarcay" /> По това време са съградени множество монументи в равнините и планините около равнината Кеду – както будистки, така и хиндуисткииндуистки. <ref name="holing">{{cite journal |journal=Indonesia |title=In Search of „Ho-Ling“ |author=W. J. van der Meulen| volume=23 |year=1977 |pages=87 – 112 |url=http://cip.cornell.edu/DPubS?service=UI&version=1.0&verb=Display&handle=seap.indo/1107118718}}</ref>
 
Изграждането на будистки храмове, включително и Боробудур по това време е възможно благодарение на непосредствения наследник на Санджая, Ракаи Панангаран, който дава разрешението си на последователите на Будизма да построят такива хамовехрамове. <ref name="meulen">{{cite journal |journal=Indonesia |title=King Sañjaya and His Successors |author=W. J. van der Meulen| volume=28 |year=1979 |pages=17 – 54 |url=http://cip.cornell.edu/DPubS?service=UI&version=1.0&verb=Display&handle=seap.indo/1107121629 |doi=10.2307/3350894}}</ref>
 
== Изоставяне ==
Боробудур в течение на векове лежи скрит под пластове вулканична пепел и растящата междувременно джунгла. Фактите около изоставянето му остават загадка. Не е установено кога са прекъснати активното използване и поклонническите посещения на монумента. Някъде между [[928]] и [[1006]] г. центърът на властта се измества към района на източна Ява, а следва и поредица от вулканични изригвания. Не е ясно дали последното е причината за това преместване, но някои източници споменават, че това е именно периода на изоставянето на Боробудур.<ref name="Soekmono4" /><ref>R.W. van Bemmelen (1949). ''The geology of Indonesia, general geology of Indonesia and adjacent archipelago, vol 1A'', The Hague, Government Printing Office, Martinus Nijhoff. cited in Murwanto (2004).</ref> Монументът е споменат неясно около [[1365]] г. в произведението Нагаракретагама от Мпу Паранка, написано по време на епохата Маджапахит, като е наречен [[Вихара]]та в Будур.<ref>[http://www.wacananusantara.org/2/379/candi-borobudur Wacana Nusantara Borobudur]</ref>
 
Монументът не е бил забравен напълно, макар и във фолклора образа му да се измества от някогашната слава към суеверни истории за бедност и лош късмет. Два исторически текста потвърждават това, свързвайки монумента със зла участ и го обявяват за основен фактор за бунтовете против краля на Матарам през [[1709]] г. <ref name="Soekmono4">Soekmono (1976), page 4.</ref>
 
== Преоткриване ==
[[Файл:Borobudur photograph by van kinsbergen.jpg|ляво|мини|Първата снимка на (1873) след разкриването му.]]
[[Файл:Stupa Borobudur.jpg|мини|Главната Ступа на Боробудур, тя е празна и поражда загадка при преоткриването.]]
След [[Англия|Ангийско]] – [[Холандия|Холандската]] [[война]] за Ява островът се оказва под английска власт от [[1811]] до [[1816]] г. За губернатор е определен лейтенант Томас Стамфорд Рафълс, който показал голям интерес към историята на Ява. Той събира антики и води бележки по време на пътуванията си навсякъде из острова. През [[1814]] г. по време на едно такова пътуване той научава от местното население за голям монумент дълбоко в джунглата близо до село Бумисегоро и възлага неговото проучване на холандския инженер Корнелиус.<ref name="p5">Soekmono (1976), page 5.</ref> По-късно неговата работа е продължена от холандския управител на областта Кеду Хартман и през [[1835]] г. комплексът вече е напълно разкрит. Както се твърди интересът на Хартман към комплекса бил по-скоро личен и той не оставя никакъв доклад за работата си. Въпреки твърденията му, че в купола на главната ступа е открил голяма статуя на Буда понастоящем тя е празна.<ref name="p6">Soekmono (1976), page 6.</ref>
По-късно неговата работа е продължена от холандския управител на областта Кеду Хартман и през [[1835]] г. комплексът вече е напълно разкрит. Както се твърди интересът на Хартман към комплекса бил по-скоро личен и той не оставя никакъв доклад за работата си. Въпреки твърденията му, че в купола на главната ступа е открил голяма статуя на Буда понастоящем тя е празна. <ref name="p6">Soekmono (1976), page 6.</ref>
 
Оценката на важността на монумента не била ясна от самото начало и по-късно станала източник да доходи на „ловци на сувенири“ и крадци. През 1882 г. Главният инспектор по културните артефакти предлага Боробудур да бъде изцяло демонтиран и реликвите пренесени в музеи поради нестабилността на монумента. <ref name="p42">Soekmono (1976), page 42.</ref> В резултат правителството разпорежда на археолога Грьонвелт да проведе щателно проучване на обекта и да оцени действителните условия в комплекса. Докладът намира тези безпокойства за несъстоятелни и препоръчва съхраняването му във вида в който е открит.
 
== Бележки ==