Разлика между версии на „Ксилофон“

редакция без резюме
м (Това е вид амадинда, а не ксилофон. Статията е конкретно за ксилофона, махам снимката.)
Ксилофонът има древен произход — най-прости инструменти от подобен тип са се срещали и се срещат и до наши дни при различни народи в Африка, Югоизточна Азия, Латинска Америка. Различни африкански пластинкови инструменти като [[амадинда]], [[балафон]] и други са били пренесени по време на походите на [[Кръстоносен поход|кръстоноците]] подобно на трофеи в Европа през XV век. Заинтригувани от екзотичните инструменти, много от пътуващите улични музиканти и [[бард]]ове сами започват да си изработват свои варианти и да ги използват в своята музика. Ксилофонът се е появил в [[Европа]] през [[15 век]]. Усъвършенстван е през [[19 век]] като солов, ансамблов и оркестров [[музикален инструмент|инструмент]].
 
Първи писмени свидетелства за съществуването на ксилофона в Европа датират от началото на XVI век: германският органист Арнолт Шлик (''Arnold Schlick'') в трактата си за музикалнитесвирене и производство на органи "Огледало на производителите на органи и органистите" инструменти ''„Spiegel(Spiegel der Orgelmacher und Organisten“Organisten)'' от [[1511]] г. споменава за подобен инструмент под името „hültze glechter“ (''хюлце глещер'', „дървено тракало").''<ref name = VSL>{{cite web|url=https://vsl.co.at/en/Xylophone/History |title= History – The world of wooden mallet instruments |work=Vsl.co.at| publisher= Vienna Symphonic Library |accessdate=2011-11-01}}</ref>'' През следващите години ксилофонът се споменава от много влиятелни теоретици на епохата, включително [[Мартин Агрикола]] и [[Михаел Преториус]] в неговата Theatrum instrumentorum. Често се използва и наименованието „сламена цигулка“, което се отнася до факта, че пръчките са положени върху снопчета слама. През Средновековието ксилофоните са били много прости инструменти без никакъв резонатор. Тази ситуация остава непроменена до XIX век.
 
В централната част на Европа преобладават едноредни диатонични и двуредни хроматични разновидности. В [[Швейцария]] и [[алпи]]йските региони се използват хроматични четириредни инструменти. В немскоговорещите региони инструментът е познат и под названието „ксилофон“. С експанзията на [[Германия|немската]] и [[Австрия|австрийска]] музика през следващите няколко века названието ксилофон и четириредната му разновидност, при която пластините са наредени така както са [[Струна|струните]] на [[Унгария|унгарския]] [[цимбал]], добива най-голяма популярност. Всички инструменти от това време са имали съвсем просто устройство – рамка във формата на трапец и дървени пластини.
Първата картина, в която присъства изображение на ксилофон, е от [[1523]] г., със заглавието „Танц на смъртта“ е от [[Ханс Холбайн Младия]]. В продължение на следващите 4 века ксилофона присъства в европейската музика като фолклорен инструмент, използва се от уличните музиканти и като атракция в [[цирк]]а. През [[19 век]] развитието на ксилофона набира скорост и много от музикантите през този период се опитват да придобият голяма виртуозност и бързина на свирене, състезавайки се кой ще достигне най-бързо темпо в изпълнението на [[валс]]ове, [[Полка|полки]] и популярни [[Миниатюра (музика)|миниатюри]]. Такива улични концерти и представления със демонстрации на ксилофон привличат вниманието и на композитори като [[Фредерик Шопен]], [[Феликс Менделсон Бартолди]] и други.
 
В личната си кореспонденция Менделсон многократно пише за [[концерт]]и с ксилофон, от който той е бил силно впечатлен. Стига дотам, че в едно от писмата си по повод концерт на виртуозния ксилофонист МихоелМихаил ИосефЙозеф Гузиков (евреин, роден в [[Шклов]], [[Беларус]]), възкликва „Ксилофонът е най-божественият инструмент на земята“. Въпреки възхищението си, Менделсон никога не включва в оркестрациите на своите произведения партии за ксилофон, както и няма създадени солови пиеси за този инструмент.
 
Първият опит за използване на ксилофона в [[оркестър]]а е на [[Французи|френския]] композитор [[Камий Сен-Санс]], който използва инструмента за звукови ефекти в двете си произведения ''„La Danse Macabre“'' ([[1875]]) и ''„Le Carnaval des animaux“'' ([[1886]]). Първите соло пиеси, написани конкретно за ксилофон, са произведения на ''Ignaz Schweigl'' от [[1803]] г. и ''„Sei Variazioni“'' от Фердинанд Кауер от [[1810]] г. През 1886 г. ''Albert Roth'' издава първата школа за ксилофон, в която описва двуредната и четириредната разновидности на инструмента.
В края на 19 век, с първата голяма [[Емиграция|емигрантска]] вълна в [[САЩ]], в страната се установяват и много европейски музиканти, които поставят началото на професионалната музика. Те изиграват важна роля при основаването на първите симфонични и духови оркестри в Америка, в които е включен и ксилофонът.
 
Странният за времето си инструмент привлича вниманието на американеца Джон. К. ДеаганДийгън и през [[1903]] г. той създава своя разновидност на двуреден ксилофон която е и прототип на съвременния оркестров ксилофон, използван и до днес. Промените, които ДеаганДийгън прави, са в настройката и закрепването на пластините, добавянето на алуминиеви тръби за резонатори и добавяне на крака към стойката на инструмента. ДеаганДийгън е първият бизнесмен открил фабрично производство на ксилофони в света.
 
Периодът [[1910]] – [[1940]] г. в американската музикална история е класифициран като „Златната ера на ксилофона“. По това време инструментът получава небивала популярност. Двата фактора, довели до това развитие, са от една страна първите звукозаписни устройства на [[Томас Едисон]]Едисън и музикалният стил [[рагтайм]].
 
Поради своите големи технически и звукови несъвършенства, първите устройствата които ЕдисонЕдисън създава (едно от които е [[фонограф]]ът) изглеждат приемливи за записване на човешка реч но не и за музикални инструменти.
 
При шума, съпровождащ записите и монозвука, повечето инструменти губят характерния си тембър. Оказва се обаче, че това не е проблем при ксилофона. Краткото отзвучаване, високите тонове и релефност, които може да предложи, го правят много приложим в този случай. Това кара ЕдисонЕдисън да записва почти всякаква музика, изпълнена на ксилофон, и да кани всякакви соло и камерни музиканти да записват и популяризират неговото техническо откритие.
 
Другият фактор е рагтайм музиката, популярните по това време рагове и [[блус]]ове със своя [[синкоп]]иран [[ритъм]], [[водевил]]ен характер и комедиен елемент, довеждат до масовата употреба на ксилофона. Големият интерес на американците към този инструмент довежда до истински бум и масови продажби на ксилофони, музикални записи и школи и т.н.
 
== Техники на звукоизвличане ==
[[Файл:Xylophone-Antonko-AXF09-Marimba-Antonko-AMC12.jpg|мини|400п|КсилофонБългарски "Антонко" ксилофон (вляво) и [[българска "Антонко" маримба]] (вдясно)]]
Принципно звукоизвличането при ксилофона става чрез удари по пластините в центъра над резонаторите с палки.