Разлика между версии на „Ксилофон“

Първи писмени свидетелства за съществуването на ксилофона в Европа датират от началото на XVI век: германският органист Арнолт Шлик (''Arnold Schlick'') в трактата си за свирене и производство на органи "Огледало на производителите на органи и органистите" ''(Spiegel der Orgelmacher und Organisten)'' от [[1511]] г. споменава за подобен инструмент под името „hültze glechter“ (''хюлце глещер'', „дървено тракало").''<ref name = VSL>{{cite web|url=https://vsl.co.at/en/Xylophone/History |title= History – The world of wooden mallet instruments |work=Vsl.co.at| publisher= Vienna Symphonic Library |accessdate=2011-11-01}}</ref>'' През следващите години ксилофонът се споменава от много влиятелни теоретици на епохата, включително [[Мартин Агрикола]] и [[Михаел Преториус]] в неговата Theatrum instrumentorum. Често се използва и наименованието „сламена цигулка“, което се отнася до факта, че пръчките са положени върху снопчета слама. През Средновековието ксилофоните са били много прости инструменти без никакъв резонатор. Тази ситуация остава непроменена до XIX век.
 
В централната част на Европа преобладават едноредни диатонични и двуредни хроматични разновидности. В [[Швейцария]] и [[алпи]]йските региони се използват хроматични четириредни инструменти. В немскоговорещите региони инструментът е познат и под названието „ксилофон“. С експанзията на [[Германия|немската]] и [[Австрия|австрийска]] музика през следващите няколко века названието ксилофон и четириредната му разновидност, при която пластините са наредени така както са [[Струна|струните]] на [[Унгария|унгарския]] инструмент [[цимбал]], добива най-голяма популярност. Всички инструменти от това време са имали съвсем просто устройство – рамка във формата на трапец и дървени пластини.
 
== Ксилофонът в класическата музика ==