Разлика между версии на „Ксилофон“

редакция без резюме
[[Файл:Xylophone (PSF).svg|мини|350px|Детска играчка във формата на ксилофон ]]
 
'''Ксилофонът''' ({{lang|el|на=от|ξύλον}} – ''xylon'', „дърво“ и φωνή – ''phōnē'', „звук, глас“) е [[музикален инструмент|музикален]] [[перкусионен инструмент]] от групата на пластинковите инструменти. Ha италиански: silofono, xilofono, немски: xylophon, английски: xylophone, френски: xylophone
 
 
 
== Устройство ==
Ксилофонът има древен произход — най-прости инструменти от подобен тип са се срещали и се срещат и до наши дни при различни народи в Африка, Югоизточна Азия, Латинска Америка. Различни африкански пластинкови инструменти като [[амадинда]], [[балафон]] и други са били пренесени по време на походите на [[Кръстоносен поход|кръстоноците]] подобно на трофеи в Европа през XV век. Заинтригувани от екзотичните инструменти, много от пътуващите улични музиканти и [[бард]]ове сами започват да си изработват свои варианти и да ги използват в своята музика. Ксилофонът се е появил в [[Европа]] през [[15 век]]. Усъвършенстван е през [[19 век]] като солов, ансамблов и оркестров [[музикален инструмент|инструмент]].
 
Първи писмени свидетелства за съществуването на ксилофона в Европа датират от началото на XVI век: германският органист Арнолт Шлик (''Arnold Schlick'') в трактата си за свирене и производство на органи "Огледало на производителите на органи и органистите" ''(Spiegel der Orgelmacher und Organisten)'' от [[1511]] г. споменава за подобен инструмент под иметоархаичното название „hültze glechter“ (''хюлце глещер'', „дървено тракало").''<ref name = VSL>{{cite web|url=https://vsl.co.at/en/Xylophone/History |title= History – The world of wooden mallet instruments |work=Vsl.co.at| publisher= Vienna Symphonic Library |accessdate=2011-11-01}}</ref>'' През следващите години ксилофонът се споменава от много влиятелни теоретици на епохата, включително [[Мартин Агрикола]] и [[Михаел Преториус]] в неговата Theatrum instrumentorum. Често се използва и наименованието „сламена цигулка“, което се отнася до факта, че пръчките са положени върху снопчета слама. През Средновековието ксилофоните са били много прости инструменти без никакъв резонатор. Тази ситуация остава непроменена до XIX век.
 
В централната част на Европа преобладават едноредни диатонични и двуредни хроматични разновидности. В [[Швейцария]] и [[алпи]]йските региони се използват хроматични четириредни инструменти. В немскоговорещите региони инструментът е познат и под названието „ксилофон“. С експанзията на [[Германия|немската]] и [[Австрия|австрийска]] музика през следващите няколко века названието ксилофон и четириредната му разновидност, при която пластините са наредени така както са [[Струна|струните]] на унгарския инструмент [[цимбал]], добива най-голяма популярност. Всички инструменти от това време са имали съвсем просто устройство – рамка във формата на трапец и дървени пластини.