Разлика между версии на „Ксилофон“

редакция без резюме
Ксилофонът има древен произход — най-прости инструменти от подобен тип са се срещали и се срещат и до наши дни при различни народи в Африка, Югоизточна Азия, Латинска Америка. Различни африкански пластинкови инструменти като [[амадинда]], [[балафон]] и други са били пренесени по време на походите на [[Кръстоносен поход|кръстоноците]] подобно на трофеи в Европа през XV век. Заинтригувани от екзотичните инструменти, много от пътуващите улични музиканти и [[бард]]ове сами започват да си изработват свои варианти и да ги използват в своята музика. Ксилофонът се е появил в [[Европа]] през [[15 век]]. Усъвършенстван е през [[19 век]] като солов, ансамблов и оркестров [[музикален инструмент|инструмент]].
 
Първи писмени свидетелства за съществуването на ксилофона в Европа датират от началото на XVI век: германският органист Арнолт Шлик (''Arnold Schlick'') в трактата си за свирене и производство на органи "Огледало на производителите на органи и органистите" ''(Spiegel der Orgelmacher und Organisten)'' от [[1511]] г. споменава за подобен инструмент под архаичното название „hültze glechter“ (''хюлце глещер'', „дървено тракало").''<ref name = VSL>{{cite web|url=https://vsl.co.at/en/Xylophone/History |title= History – The world of wooden mallet instruments |work=Vsl.co.at| publisher= Vienna Symphonic Library |accessdate=2011-11-01}}</ref>'' През следващите години ксилофонът се споменава от много влиятелни теоретици на епохата, включително [[Мартин Агрикола]] в своя учебник по органология "Инструментална музика по немски"(''Musica instrumentalis deudsch'') и [[Михаел Преториус]] в неговатасвоя Theatrumтрактат instrumentorum." ЧестоУстройство сена използвамузиката" и1619,том наименованието2 „сламена"Органография" цигулка“,част което1 се"Номенклатура отнасяна довсички факта,стари чеи пръчкитенови самузикални положениинструменти"(''Syntagma върхуmusicum снопчета1619, слама.De Презorganografia,ller Средновековиетоmusikalischen ксилофонитеalten саund билиneuen многоInstrumenten простиNomenklatur'') инструментикъдето безизползва никакъвизлязлото резонатор.от Тазиупотреба ситуациянемско оставаназвание непромененаза доксилофон XIX"строх векфидел" (букв.stroh-слама,fiddle-цигулка)
 
В централната част на Европа преобладават едноредни диатонични и двуредни хроматични разновидности. В [[Швейцария]] и [[алпи]]йските региони се използват хроматични четириредни инструменти. В немскоговорещите региони инструментът е познат и под названието „ксилофон“. С експанзията на [[Германия|немската]] и [[Австрия|австрийска]] музика през следващите няколко века названието ксилофон и четириредната му разновидност, при която пластините са наредени така както са [[Струна|струните]] на унгарския инструмент [[цимбал]], добива най-голяма популярност. Всички инструменти от това време са имали съвсем просто устройство – рамка във формата на трапец и дървени пластини.