Ксилофон: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 49:
Ксилофонът има древен произход — най-прости инструменти от подобен тип са се срещали и се срещат и до наши дни при различни народи в Африка, Югоизточна Азия, Латинска Америка. Различни африкански пластинкови инструменти като [[амадинда]], [[балафон]] и други са били пренесени по време на походите на [[Кръстоносен поход|кръстоноците]] подобно на трофеи в Европа през XV век. Заинтригувани от екзотичните инструменти, много от пътуващите улични музиканти и [[бард]]ове сами започват да си изработват свои варианти и да ги използват в своята музика. Ксилофонът се е появил в [[Европа]] през [[15 век]]. Усъвършенстван е през [[19 век]] като солов, ансамблов и оркестров [[музикален инструмент|инструмент]].
Първи писмени свидетелства за съществуването на ксилофона в Европа датират от началото на XVI век: германският органист Арнолт Шлик (''Arnold Schlick'') в трактата си за свирене и производство на органи "Огледало на производителите на органи и органистите" ''(Spiegel der Orgelmacher und Organisten)'' от [[1511]] г. споменава за подобен инструмент под архаичното название „hültze glechter“ (''хюлце глещер'',
В централната част на Европа преобладават едноредни диатонични и двуредни хроматични разновидности. В [[Швейцария]] и [[алпи]]йските региони се използват хроматични четириредни инструменти. В немскоговорещите региони инструментът е познат и под названието „ксилофон“. С експанзията на [[Германия|немската]] и [[Австрия|австрийска]] музика през следващите няколко века названието ксилофон и четириредната му разновидност, при която пластините са наредени така както са [[Струна|струните]] на унгарския инструмент [[цимбал]], добива най-голяма популярност. Всички инструменти от това време са имали съвсем просто устройство – рамка във формата на трапец и дървени пластини.
| |||