Франческо де Мура: Разлика между версии

'''Франческо де Мура''' ({{lang|it|Francesco De Mura}}), ([[Неапол]], [[21 април]] [[1696]] – [[Неапол]], [[19 август]] [[1782]]) италиански [[художник]], представител на Неаполитанската школа по живопис.

Още твърде малък Франческо де Мура посещава художественото ателие на Доменико Виола. През [[1708]] г. младият художник се премества в ателието на [[Франческо Солимена]], където остава до [[1730]] г. Влиянието на новия учител и неговата техника може да се види ясно в картините на бъдещия художник, рисувани в периода [[1720]] – [[1730]], сред които е „Христос умира на кръста и Свети Йоан“, рисувана през [[1723]] г. за църквата „Сан Джироламо деле Монаке“, [[Неапол]]. От [[1728]] г. с картините за църквата „Санта Мария Донаромита“ художникът започва да показва свой личен стил в рисуването, който вероятно е повлиян и от модата в [[Неапол]] през този период.

Когато през [[174]]3 г. се завръща в [[Неапол]] художникът е посрещнат с огромен интерес от страна на неаполитанските благородници. В същото време той поддържа контакти с различни художници, работещи преди всичко в [[Рим]] и по-специално с френския художник Пиер Сублейрас. С хроматичната си техника типична за стила [[Класицизъм]], Франческо де Мура влияе върху бъдещото развитието на неаполитанските художници от 18-ти век. Стила [[Барок]] проявен от художника в картините за църквата „Сантисима Анунциата“, [[Неапол]], Базилика „Санта Киара“, [[Неапол]] и Катедралата във [[Фоджа]], е повлиян от майсторите художници [[Франческо Солимена]] и [[Лука Джордано]].

Платна на Франческо де Мура има в почти всички църкви и музеи в [[Неапол]]. Само в [[Картинна галерия Пио Монте дела Мизерикордия]], [[Неапол]] са изложени 33 негови картини, останали от всичките 180 собствени творби, дарени от художника на благотворителната неаполитанска организация „Пио Монте“. Сред тях е и портрета на съпругата му Анна д'Ебреу, също негово произведение.