Разлика между версии на „Хелмолд“

4 байта изтрити ,  преди 1 година
м
overlinking
м (интервал; козметични промени)
м (overlinking)
Хелмолд израства в [[Холщайн]]. През 1134 г. постъпва в новоснования манастир Зегеберг. Манастирът е затворен през 1137 г. след нападение на ободритския княз [[Прибислав]]. От 1139 до 1142 г. учи [[Брауншвайг]] при Геролд, бъдещия епископ на Олденбург (1139-1142). По-късно минава под опеката на Вицелин, апостола на [[венди]]те, първо в августинския манастир във Фалдера (около който по-късно се оформя [[Ноймюнстер]]), (1147-1153), където става дякон. В [[1156]] Хелмолд става свещеник в Босау на [[Пльонско езеро|Пльонското езеро]].
 
По поръка на епископ Геролд Хелмолд пише своята ''[[Хроника Славорум|Chronica Slavorum]]'' (Славянска хроника) - история на завоеванието и покръстването на [[полабски славяни|полабските славяни]] от времето на [[Карл Велики]] (около [[800]] г.) до [[1171]] година. Целта на хрониката е да се покаже как християнизацията и германизацията постепенно успяват да спечелят почва сред вендите, особено в източната част на Холщайн. Като пряк свидетел Хелмолд описва мисионерската дейност на Вицелин, основаването на Олденбургската епископия, преместването ѝ в [[Любек]], когато този град се превръща в по-важен търговски център от Олденбург, нарастването на германското влияние сред вендите, безмилостното им подчиняване и унищожаване, раздаването на земите им на чужди заселници - вестфалци и нидерландци. Трудът е разделен на две части - първата покрива периода до [[1168]] година, а втората продължава до [[1171]] и е писана след [[1172]] година.
 
За по-ранните периоди Хелмолд използва църковната история на [[Адам Бременски]] и саксонските хроники за [[Хенрих IV]], както и житието на [[Вилехад]], списъкът на [[Ансагрий]], и може би също така житие на Вицелин, но резюметата му на тези трудове са несигурен източник. Но за собствения му период Хелмолд е един от най-важните исторически извори, базиран на устната информация, получена от Вицелин и Геролд. Информираността му става очевидно много по-слаба за периода след смъртта на Геролд в [[1163]] година.